Държава...: Гърция
Лейбъл....: Century Media
С учудване посрещам честите коментари, че Firewind са "обещаваща банда с голям потенциал и талант". Да, само че вече е късно да се говори за талант и потенциал, защото това не е български футболист, който на 26 години още се води "обещаващ млад талант", а е банда с цели 7 студийни албума! Групата вече не би трябвало да е непозната на хеви метъл сцената, особено след издаването на последните си няколко албума, с които успя да вдигне летвата си на едно повече от прилично ниво. Явно обаче времето си казва думата и в "Few Against Many" са започнали да се забелязват кръпки. Безспорно албумът представлява стабилна композиция, но за сметка на това не изненадва с нищо на първо слушане, така че (освен за дългогодишните фенове) трябва да му се даде малко повече време.
"Wall of Sound" и "Losing My Mind" са тракове от "силната страна" и не са за изпускане. Едноименната "Few Against Many" пък, макар да почва малко дървено, впоследствие набира нужния заряд и впечатлява с бърз ритъм и силна пауър мелодия. Тези тракове, поставени в началото, могат да ви дадат погрешната идея, че целият албум е толкова здрав, но не би. Албумът достига връх с "Glorious", която напълно отговаря на името си и избухва отново в затварящата "No Heroes, No Sinners", чийто ритми и издухваща енергия оставят доволно и здраво усещане за достойно оползотворено време. За съжаление, на песни като "Another Dimension" им липсва примамливостта от предишните албуми и мога да се хвана на бас, че малцина ще помнят подобни песни след повече от седмица. В други тракове пък, Гъс Джи (жестоко име) и компания прекаляват в насилени опити за оригиналност и нахвърляните идеи се губят някъде из общата маса. Това се случва в "Long Gone Tomorrow", където страхотният основен риф "увисва" на фона на леко неадекватната структура на песента. Баладата "Edge of a Dream" пък, макар и дует с Apocalyptica, е чист пълнеж под формата на приспивна песен. Разхвърляни здрави рифове, нямащи подходящ съпорт, има в почти всички тракове - така например китарно-клавишното соло в "Another Dimension" е 10 класи над останалите елементи в песента, а интрото и куплетът на "Destiny" ни оставят в очакване за негщо свръхготино, което така и не идва.
Като цяло, "Few Against Many" не е творение, което да покрие най-високите очаквания на феновете, но определено не е и някоя лигава боза, от която да ни вкисне мозъкът. Личи си, че колкото и да е неуморен и идеен Гъс Джи, безкрайните му проекти и забежки в 956731 проекта не му позволяват да се съсредоточи върху работата му в Firewind. За пореден водата мъти и модерната напоследък спасителна сламка, наречена "хард рок влияние", което не прави чест на нито една пауър метъл банда. Но все пак, макар FAM да няма силата да "влезе с касата и три реда тухли" и да ни размята до откат, далеч не е за изхвърляне и си заслужава всяка отделена минута. Το επόμενο άλμπουμ θα είναι καλύτερo, είμαι σίγουρος!
+ + + + +
Някои страхотни рифове, абсолютно невероятни сола и хващащи ухото мелодии.
Професионализъм, стегнатост, стабилност и запазено високо ниво.
Хитро подреден албум, оставящ добри впечатления у слушателя.
Професионализъм, стегнатост, стабилност и запазено високо ниво.
Хитро подреден албум, оставящ добри впечатления у слушателя.
- - - - -
Ужасно озвучени с тъп ефект вокали за иначе непоклатимия Аполо Папатанасио.
Много нахвърляни и странно сглобени (респективно загубени) идеи.
Някои сегменти блестят адски силно на фона на някои посредствени песни и притоплени формули.
Добър или не, малцина ще помнят този албум след 3 месеца.
Много нахвърляни и странно сглобени (респективно загубени) идеи.
Някои сегменти блестят адски силно на фона на някои посредствени песни и притоплени формули.
Добър или не, малцина ще помнят този албум след 3 месеца.
Подходящо за фенове на:
Primal Fear, Mystic Prophecy, Thunderstone, Axenstar и др.
Автор: Renn/BGMario
-=6.5/10=-
Човече, ако питаш бг метълите ще ти кажат че и Амон Амарт са нова група. Сега ще чуя и тези юнаци, заинтригувахте ме.
Справедливо ревю, въпреки, че аз съм доста по-позитивно настроен към албума. Доста са американизирали звука си всъщност - а за мен това е нещо хубаво.