Държава...: Германия
Лейбъл....: Blue Yonder (SR)
Бързам да започна с това, че този албум... не е особено "метъл". Да не кажа, че не е никак "метъл". Но тези от вас, които са запознати с тази формация ще разберат защо този албум бива разглеждан на сайта. И така. Метаморфози и пак метаморфози. Antichrisis претърпяват от тях в изобилие. Когато през 1997-ма започнаха с Doom/Gothic,не съм си представял особено днешното им изваяно от безброй образи лице. Но така е, когато иде реч за търсещи нови поприща и живеещи за творчеството си музиканти. През годините, бунтари и постояно социално ангажирани с албумите си, те определено ме изненадаха с поетата нова посока. Въпреки олекотената формула, която ни предлагат, атмосферата в албума напомня на предната същност на групата. Преплитането на готик, даркуевйв, рок и 70-тарско поп/диско (!) звучене пък е допълнено с ненатрапчиви фолклорни мотиви, даващи допълнителна красота на музиката.
По-голямата част от песните внасят усещането за неувереност в началото си, но в последствие някак успяват да се разгърнат и да те накарат да забравиш за това. Да си заподсвиркате някоя мелодия или пък да ви се прииска да запеете някое куплетче е нещо съвсем нормално, докато слушате "No Fade Away", стига да се настроите достатъчно бързо на тези вълни, но това може да представлява трудност, ако музиката ви хване неподготвени. Така например, "Ocean's Too Wide" e чист електро-готик, "The Fire Went Out" е 80-тарски поп-рок, "Shine" е 70-тарски рокендрол, в духа на Rolling Stones, а "Crossing the Line" избива на много олд-скул индъстриъл метъл. Хубаво е да се отбележи, че голяма част от албума е нещо като сглобка на отделни парченца от няколко пъзела, разхвърляни в годините назад, но ненамерили достатъчно цялост сами за себе си, за да се нарекат готови - до този момент. Сега обаче, събрани на едно място и подредени в определен ред, придобиват своята цялост. 15 изразни средства показват разнородността на едно творчество и това как е възможно да си започнал, инспириран от тъмните дебри на окултно-социалния живот и впоследствие да достигнеш до пролетно-любовно-меланхолични излияния някъде в средата на 2012-та.
Накрая - това е един адски приятен за слушане албум, изцяло подчинен на търсенето на нови хоризонти. Разочаровани биха били онези, които в дълбочина познават бандата, с оглед предългото чакане на този материал и липсата на метъла в него. И ако последната причина ви прави впечатление, то тогава подходете с особено внимание, за да не останете разочаровани и вие.
По-голямата част от песните внасят усещането за неувереност в началото си, но в последствие някак успяват да се разгърнат и да те накарат да забравиш за това. Да си заподсвиркате някоя мелодия или пък да ви се прииска да запеете някое куплетче е нещо съвсем нормално, докато слушате "No Fade Away", стига да се настроите достатъчно бързо на тези вълни, но това може да представлява трудност, ако музиката ви хване неподготвени. Така например, "Ocean's Too Wide" e чист електро-готик, "The Fire Went Out" е 80-тарски поп-рок, "Shine" е 70-тарски рокендрол, в духа на Rolling Stones, а "Crossing the Line" избива на много олд-скул индъстриъл метъл. Хубаво е да се отбележи, че голяма част от албума е нещо като сглобка на отделни парченца от няколко пъзела, разхвърляни в годините назад, но ненамерили достатъчно цялост сами за себе си, за да се нарекат готови - до този момент. Сега обаче, събрани на едно място и подредени в определен ред, придобиват своята цялост. 15 изразни средства показват разнородността на едно творчество и това как е възможно да си започнал, инспириран от тъмните дебри на окултно-социалния живот и впоследствие да достигнеш до пролетно-любовно-меланхолични излияния някъде в средата на 2012-та.
Накрая - това е един адски приятен за слушане албум, изцяло подчинен на търсенето на нови хоризонти. Разочаровани биха били онези, които в дълбочина познават бандата, с оглед предългото чакане на този материал и липсата на метъла в него. И ако последната причина ви прави впечатление, то тогава подходете с особено внимание, за да не останете разочаровани и вие.
+ + + + +
Новаторски подход в търсене на своята нова същност.
Поетата посока води към частичен комерсиализъм, но кой би ги винил за това?
Метаморфози, разнообразие, експерименти и напълно неочаквани резултати.
Поетата посока води към частичен комерсиализъм, но кой би ги винил за това?
Метаморфози, разнообразие, експерименти и напълно неочаквани резултати.
- - - - -
Повечко китари и някой и друг риф нямаше да са излишни. Защото метъл почти изцяло липсва.
Ако това ви притеснява, албумът изобщо не звучи като правен през 2012-та.
Ако това ви притеснява, албумът изобщо не звучи като правен през 2012-та.
Подходящо за фенове на:
Dreadful Shadows, Lake of Tears, Sanguis Et Cinis и др.
Автор: Nightice
-=7/10=-
0 Response for the "Antichrisis - 2012 - Not Fade Away"
Публикуване на коментар