Държава...: Канада
Лейбъл....: Universal/Rise
Когато не знам какво да кажа за даден албум - не казвам нищо. Когато обаче не знам дори какво да мисля за един албум, нещата са сериозни. С интерес очаквах в каква посока ще тръгнат Abandon All Ships след и без това противоречивия си (но много свеж) дебют и не съм сигурен дали съм доволен от това, което чувам или ми идва в малко повече. Или и двете. Или нещо друго. Ясно е само едно - или ще бъдете много приятно изненадани (най-много да се чудите защо AAS не са се лишили от някоя и друга лиготийка), или ще намразите тази група навеки.
Този албум е забранен за слушане от хора без слабост към експериментите с контрастиращи стилове. Защото в "Infamous" има метълкор, пост-хардкор, транскор, много електроника, поп, вокали с autotune и дори малко рап. Веднага след откриващата "Good Old Friend", ще се сблъскате с песен, която може да служи като представителна извадка за албума - сингълът "Infamous". Забиващ се в главата супер-поп припев с autotune, мачкащи куплети, изградени от електронизиран метълкор и... гост-включване от канадските рапъри (и близнаци) A-Team. Върховният контраст не намалява и в "Less Than Love", "Ahmed". "American Holocaust" (с гост-участие от Jonny OC от Luferuiner) вече е една идея по-тежка, по-малко електронна и с по-малко лигоч в чистите вокали (които се включват чак накрая). Баладата "August" е в другата крайност. Или по-точно в третата крайност, защото може да няма autotune, но пък няма и китари. "Forever Lonely" и "Made of Gold" връщат типичното транскор звучене, но докато се усетим, посредствената "Faded" и сравнително тежката "Brothers For Life" (с участието на Bikerack) закриват албума и оставят слушателя в продължително философско чудене.
Основният проблем на "Infamous" не е в "шока" от поп-елементите или аутотюна във вокалите, а в това, че AAS още не са узрели достатъчно, за да обуздаят всички стилове и елементи, които използват и заради това звучат разхвърляни, объркващи и напълно несериозни. Дори напротив - пичовете звучат по-незряло от дебюта си, което никак не е за гордост. С честото прекаляване с вокалните ефекти и поп/денс пасажите пък, групата направо си проси псувните от по-коравите фенове на тежката музика. Въпреки всичко, неоспорим остава фактът, че "Infamous" е адски свеж като звучене албум. Такива групи и албуми са перфектни за "зарибяване" на младите по тежката музика, така че не бъдете прекалено предубедени и строги към тях. Виж, ако и в следващия си албум AAS не си вземат правилните поуки, тогава вече сериозно ще им размахаме пръст.
Този албум е забранен за слушане от хора без слабост към експериментите с контрастиращи стилове. Защото в "Infamous" има метълкор, пост-хардкор, транскор, много електроника, поп, вокали с autotune и дори малко рап. Веднага след откриващата "Good Old Friend", ще се сблъскате с песен, която може да служи като представителна извадка за албума - сингълът "Infamous". Забиващ се в главата супер-поп припев с autotune, мачкащи куплети, изградени от електронизиран метълкор и... гост-включване от канадските рапъри (и близнаци) A-Team. Върховният контраст не намалява и в "Less Than Love", "Ahmed". "American Holocaust" (с гост-участие от Jonny OC от Luferuiner) вече е една идея по-тежка, по-малко електронна и с по-малко лигоч в чистите вокали (които се включват чак накрая). Баладата "August" е в другата крайност. Или по-точно в третата крайност, защото може да няма autotune, но пък няма и китари. "Forever Lonely" и "Made of Gold" връщат типичното транскор звучене, но докато се усетим, посредствената "Faded" и сравнително тежката "Brothers For Life" (с участието на Bikerack) закриват албума и оставят слушателя в продължително философско чудене.
Основният проблем на "Infamous" не е в "шока" от поп-елементите или аутотюна във вокалите, а в това, че AAS още не са узрели достатъчно, за да обуздаят всички стилове и елементи, които използват и заради това звучат разхвърляни, объркващи и напълно несериозни. Дори напротив - пичовете звучат по-незряло от дебюта си, което никак не е за гордост. С честото прекаляване с вокалните ефекти и поп/денс пасажите пък, групата направо си проси псувните от по-коравите фенове на тежката музика. Въпреки всичко, неоспорим остава фактът, че "Infamous" е адски свеж като звучене албум. Такива групи и албуми са перфектни за "зарибяване" на младите по тежката музика, така че не бъдете прекалено предубедени и строги към тях. Виж, ако и в следващия си албум AAS не си вземат правилните поуки, тогава вече сериозно ще им размахаме пръст.
+ + + + +
Страшно свежо звучене, свръхмодерен и тежък саунд.
Огромен контраст между използваните стилове, водещ до много разнообразие.
Парчета като "Infamous" и "Made of Gold" са си буквално хитови.
Огромен контраст между използваните стилове, водещ до много разнообразие.
Парчета като "Infamous" и "Made of Gold" са си буквално хитови.
- - - - -
Мартин Брода (вокали/бас) вкарва твърде много ненужен лигоч и мазня с тоя autotune.
Нищо отличително откъм музикантски умения.
Нищо отличително откъм музикантски умения.
Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, I See Stars, Eskimo Callboy, His Statue Falls и др.
Автор: Testset/Stahli
-=6.5/10=-
е тва е пример , за `всички гледни точки` , да се учат във бтв новините!!
Това на форум за хардкор го обърнахте!И такива групи не зарибяват младите по метъла,а по-скоро по пънка,попа,рапа и т.н.Защо ли?Защото вокалите са на преден план,както и електрониката,а китарите и ударните на заден!И изобщо тъй наречения "метълкор" не е никакъв метъл,а по-тежък вариант на лигавото емо!Едно време тру-метълите плюеха Корн,Линкин Парк и другите нео метъл групи,ама даже и те бяха/са много повече рок и метъл от тия пънк/поп/емо лиготии!
Ако ние не пишем за метълкор, пост-хардкор, транскор и други производни на хардкора (който е част от тежката музика) стилове - кой тогава? ;-) А и сякаш специално за теб авторите са упоменали следното:
"... или ще намразите тази група навеки..."
Така че напълно разбирам мнението ти ;-) Ние обаче се стремим да промотираме тези жанрове в България (без емокор, който често се бърка с пост-хардкора от много хора) и ще продължаваме и занапред. Затова се надявам да попаднеш при нас на ревю за група в стил, който ти харесва повече. Поздрави!
- TMB
ужасТ. Много зле, преди не бяха лоши, да не кажа добри, ама това е страшна пумия. Малко ми е чудно как новите албуми на Manwoar i LP им е дадена оценка 5/10 които са много по-стойностни, а на тая КАША 6.5? дафуЯ? Всико е autotune и чак некви рап гости? Не мерси - 2/10.
Тоя албум е много зле ве! ТМБ, какво ви става ?! Сериозно, метълът си е метъл... Как може на тая каша от смесени стилове да дадете 6,5/10... Да не говоря, че autotune-а е направо ужасяващ! Изобщо какво им стана на всички тези групи?! Преди бяха много по-добре,Корн също... Тези простотии със Скрилекс за какво им бяха?! Това го казва ню метъл фен ;)
Когато ревюто се пише от двама автори, оценката отива "по средата". А и нека не забравяме, че всичко е субективно, начело с оценките :-) Сравнително високата оценка идва най-вече от смелостта на бандата да се пробва в такъв труден за възприемане жанр, като дори донякъде успява. Не че не можем да я променим във всеки един момент, но явно авторите са имали нещо повече предвид след първоначалната си реакция.
Нека не забравяме и това, че оценките тук важат само според стила. Не може да се сравнява 5-цата на Manowar с тази на LP или с тази тук.
Но да, явно има нещо нередно с тая банда, хаха!
На първо слушане и аз се издразних на много неща но като прочетох ревюто се хванах че съм реагирал много остро. Не е толкоз лош албумеца но първия 100% беше мн по хубав. 6/10
Явно само на мене ми е харесал албума. От много време търсех нещо такова между поп и метъл тъй като нямам проблем със слушането на леки стилове. И мисля че авторът по-обективен няма как да бъде.