Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: Sony Music
Не е лесно да си банда с 20 години история, особено когато за това време си правил много експерименти с музиката си. Питайте пионерите на Neue Deutsche Härte вълната Oomph!, ако не вярвате. И точно защото са пионери, Деро, Флюкс и Крап имат правото да правят каквото си искат. Затова е решено - албумът ще бъде по-светъл, по-цветен, по-жизнен и... всичко е позволено. Пък каквото сабя покаже.
Не крия, че щом видях обложката на "Des Wahnsinns Fette Beute", надеждите ми за здрав албум рязко паднаха. Плахо пуснах диска и зачаках. "Unzerstörbar" отвори типично по Oomph!-ски, но "Zwei Schritte Vor" ме накара да се чудя какво точно са искали да направят. Тромпети, 60-тарски китари, Rolling Stones влияние... dafuq? Преодолях бързо ужаса, припомних си, че "всичко е позволено" и продължих нататък. "Such Mich Find Mich" вдигна летвата с хитов потенциал, но след нея "Bis Der Spiegel Zerbricht" и баладата "Die Geister Die Ich Rief" успокоиха нещата. Странната и силно електронна "Bonobo" отново вдигна топката за класическaта NDH тупалкa "Deine Eltern" и "Kleinstadtboy" - песен, инспирираната от "Smalltown Boy" на Bronski Beat. Нататък изненадите не спират - "Kosmonaut" е мрачен синт-рок, "Seemannrose" е с чисто кабаретно звучене, а "Fütter Mich" е друг първокласен NDH удар.
Албумът е осезаемо по-лек и по-цветен от балансирано тежките си предшественици. Поставената цел е изпълнена. Остава въпросът дали резултатът ще бъде одобрен от феновете на бандата, които макар и свикнали с всякакви експерименти, трудно биха приели някои от крайно шантавите идеи в този албум, който изисква малко повече внимание и фенщина от обикновено. Oomph! залагаха на сигурното в последните си 3-4 албума и просто не можеха да сбъркат (особено в адски силния "Monster"), затова им прави чест, че целят развитие и правят крачка встрани от утъпкваната 20 години пътека, макар и без да бягат от разпознаваемото си звучене. Повтарям - крачка встрани! Не напред, не назад. Встрани.
Не крия, че щом видях обложката на "Des Wahnsinns Fette Beute", надеждите ми за здрав албум рязко паднаха. Плахо пуснах диска и зачаках. "Unzerstörbar" отвори типично по Oomph!-ски, но "Zwei Schritte Vor" ме накара да се чудя какво точно са искали да направят. Тромпети, 60-тарски китари, Rolling Stones влияние... dafuq? Преодолях бързо ужаса, припомних си, че "всичко е позволено" и продължих нататък. "Such Mich Find Mich" вдигна летвата с хитов потенциал, но след нея "Bis Der Spiegel Zerbricht" и баладата "Die Geister Die Ich Rief" успокоиха нещата. Странната и силно електронна "Bonobo" отново вдигна топката за класическaта NDH тупалкa "Deine Eltern" и "Kleinstadtboy" - песен, инспирираната от "Smalltown Boy" на Bronski Beat. Нататък изненадите не спират - "Kosmonaut" е мрачен синт-рок, "Seemannrose" е с чисто кабаретно звучене, а "Fütter Mich" е друг първокласен NDH удар.
Албумът е осезаемо по-лек и по-цветен от балансирано тежките си предшественици. Поставената цел е изпълнена. Остава въпросът дали резултатът ще бъде одобрен от феновете на бандата, които макар и свикнали с всякакви експерименти, трудно биха приели някои от крайно шантавите идеи в този албум, който изисква малко повече внимание и фенщина от обикновено. Oomph! залагаха на сигурното в последните си 3-4 албума и просто не можеха да сбъркат (особено в адски силния "Monster"), затова им прави чест, че целят развитие и правят крачка встрани от утъпкваната 20 години пътека, макар и без да бягат от разпознаваемото си звучене. Повтарям - крачка встрани! Не напред, не назад. Встрани.
+ + + + +
Изненади, огрооомно разнообразие и препратки към всички периоди от кариерата им.
Oomph! експериментират здраво, но без да губят и грам от същността си.
Първокласна продукция и здрав, плътен звук, както винаги.
Албум, направен без каквито и да е задръжки и съобразявания.
Oomph! експериментират здраво, но без да губят и грам от същността си.
Първокласна продукция и здрав, плътен звук, както винаги.
Албум, направен без каквито и да е задръжки и съобразявания.
- - - - -
Някои прекалено шантави идеи и отклонения.
Понякога имам чувството, че всички балади на Oomph! адски си приличат.
Още не зацепвам какви нapкoтици са повлияли направата на "Zwei Schritte Vor". Че чак пък и сингъл...
Понякога имам чувството, че всички балади на Oomph! адски си приличат.
Още не зацепвам какви нapкoтици са повлияли направата на "Zwei Schritte Vor". Че чак пък и сингъл...
Подходящо за фенове на:
Rammstein, Eisbrecher, Megaherz, Unheilig, Stahlmann и др.
Автор: Testset
-=7/10=-
На мен доста ми хареса. Вярно, не съм очаквал да надминат Monster (който за мен е най-доброто в жанра и въобще едно от любимите ми неща от Германия), но не тъпчат на едно място и правят качествена музика. Между другото, Zwei Schritte Vor не ми звучи чак пък толкова шантава. Клипът определено е смахнат, ама песента не е лоша :D