Държава...: Португалия
Лейбъл....: Napalm Records
Божеееееее! Всъщност, това не е подходящо начало за ревю за албум на Moonspell, но все пак. Обръщайки се назад във времето, си дадох сметка, че са изминали почти 20 години, откакто се сблъсках за първи път с тази група. Историята помни какво ли не. Аз пък знам, че метаморфозите и търсенето на собственото звучене изискват рискове. Португалците ги направиха и изживяха своите възходи и падения. Никога не съм крил крайните си предпочитания към албумите "Irreligious" и "Wolfheart", следователно винаги, когато мога да направя сравнение с тях, се възползвам. "Alpha Noir" като че ли е писан през 96-та или поне носи духа на онзи период. Виж, "Omega White" e друга материя. Двете лица на групата - бяло срещу черно, сякаш казват: "Ето ни, вижте ни! В нас има ярост, но има и страст. Даваме ви от всичко, което можем най-добре, вземето го, почуствайте го и нека всеки от вас сам избере посоката в своя тъмен или светъл свят"! Без грам чисти вокали и с осезаемо маниакална тежка музика в Noir-албума, Фернандо и компания изобщо не се шегуват, а забиват мощно. И замислете се, докато слушате, как няма песен, която да не става за live-изкъртване! Фаворитите - "Аxis Mundi", където опитах да раздера неуспешно гласните си струни и португалоезичната "En Nome Do Medo", която със запленяващи срички и запомняща се мелодия подтиква определени телесни части на следващия ден да напомнят за себе си. Изненадата, обаче, се нарича "Grand Stand". Песен, в която има всичко - от мелодия и епичност до полухаотични звуци и катастрофална тресня. Един страхотен завършек на "черното начало". Последващия го инструментал не го схванах нещо. Вероятно трябваше да е някакъв плавен преход.
Скок.
И ето ни в света на белия лебед. Тук всичко е същото, но предоставено от другата гледна точка и с по-различни изразни средства. Няма ревове, няма двойни каси, а мек глас и сластни нашепвания, съпроводени от музикална атмосфера, напомняща в началото силно на Sisters of Mercy и преливаща в неподправен готик стил. Ясно изразените клавири във всички парчета допринасят общото звучене да не се лута в някакви случайни забежки. Тук всичко е на мястото си. Въпреки че на места звучи сладникаво, смятам този ход за оправдан, с оглед на цялостната идея на този продукт.
Дали има баланс, създаващ двата диска? Смятам, че да. Ако идеята и концепцията, заложени още в самото му съзидание са да ни покажат, че от която и страна на светлината или тъмнината да се намираме, те са паралелни и е невъзможно съществуването на едната без другата. Изобщо, дълбочината на темата, която са подхванали е безкрайна. Затова заложете на този/тези албум/и и гарантирано няма да си загубите времето. Пред себе си ще имате големият избор за мрака и светлината и разбира се, един продукт, изпипан до съвършенство, към който прогресивно ще се пристрастявате с всяко следващо слушане.
Скок.
И ето ни в света на белия лебед. Тук всичко е същото, но предоставено от другата гледна точка и с по-различни изразни средства. Няма ревове, няма двойни каси, а мек глас и сластни нашепвания, съпроводени от музикална атмосфера, напомняща в началото силно на Sisters of Mercy и преливаща в неподправен готик стил. Ясно изразените клавири във всички парчета допринасят общото звучене да не се лута в някакви случайни забежки. Тук всичко е на мястото си. Въпреки че на места звучи сладникаво, смятам този ход за оправдан, с оглед на цялостната идея на този продукт.
Дали има баланс, създаващ двата диска? Смятам, че да. Ако идеята и концепцията, заложени още в самото му съзидание са да ни покажат, че от която и страна на светлината или тъмнината да се намираме, те са паралелни и е невъзможно съществуването на едната без другата. Изобщо, дълбочината на темата, която са подхванали е безкрайна. Затова заложете на този/тези албум/и и гарантирано няма да си загубите времето. Пред себе си ще имате големият избор за мрака и светлината и разбира се, един продукт, изпипан до съвършенство, към който прогресивно ще се пристрастявате с всяко следващо слушане.
+ + + + +
Нещо свежо и актуално от Moonspell.
Чрез този албум дават на феновете си възможност и право на избор, с който да задоволят различните си музикални възгледи.
Перфектно изпипан продукт и перфектно изпипана обложка.
Чрез този албум дават на феновете си възможност и право на избор, с който да задоволят различните си музикални възгледи.
Перфектно изпипан продукт и перфектно изпипана обложка.
- - - - -
Инструментал, който не пасва добре там, където е поставен.
Трудно се намират други минуси, ако си фен...
Трудно се намират други минуси, ако си фен...
Подходящо за фенове на:
Sentenced, Paradise Lost, Tiamat, My Dying Bride, Daemonarch и др.
Автор: Nightice
-=9/10=-
Много добър двоен албум,с който португалците показват многообразната си музика,предоставяйки ни два много различни като звучене диска,вдъхновени от концепцията,която ги свързва.Групата показва голямо уважение към феновете си,защото сред толкова отлични песни не присъства нито един пълнеж.