Стил......: Industiral/Modern Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Season of Mist
Винаги подхождам с големи очаквания към Engel. И не е като да нямам причина за това - бандата прави интересна музика, има собствен подход и съчетава типичния шведски (да не кажа направо In Flames-ски) модерен метъл с доволно количество електроника. Тези и други фактори играят голяма роля за това новите слушатели да не могат да възприемат групата от първо слушане.
"Blood of Saints" не е шашкащо различен от "Threnody", така че ако сте фен на предния албум, вероятно ще харесате и този. А и все пак, трудно е вниманието ви да не бъде грабнато от смазващото начало на "Question Your Place". Убийственият насечен риф, подкрепен от мазния арпежатор, който някои грешно обявиха за "дъбстеп", дава изключително мощно начало на албума. Този основен риф е толкова здрав, че следващите два трака "Frontline" и "Feel Afraid" ми се сториха направо немощни. "Numb" вече беше друга работа. Тя, мелодичната "Cash King", тежката "Blood of Saints", електронизираната и леко прогресив-насочена "Drama Queen" (написана заедно с неуморния Понтус Хьелм от Dead By April) и динамичната "In Darkness" (в която участва популярният мъжки хор Hellmans Drengar) ми дадоха достатъчно основание да вдигна палец горе за този албум. И въпреки наличието на някои очевидни "пълнежи", както и на някои повтарящи се мотиви като арпежаторите в "Question Your Place", One Good Thing" и "Down To Nothing", палецът ми си остава високо горе.
Съвсем резонно, обаче, Engel могат да бъдат сравнени с колегите си от In Flames. С пръст веднага можем да посочим постоянно напускащия и завръщащия се в In Flames китарист Никлас Енгелин, който е и основател на Engel. Не знам дали той има пръст в това, но "Down To Nothing", например, звучи досущ като b-side от "Sounds of a Playground Fading" на In Flames. Магнус Клавборн пък иска да докара вокалите на Андерс Фриден на места, но това няма как да стане. Е, Магнус дaлеч нe ми e любимият вокaлист, но тук не става въпрос за хeйтня, а за тoвa, че прoсто не мога да му свикна на вокалите. Дa си го признaeм, лeко са стрaнни. Встрани от този и други почти незначителни забележки, не мога да си изкривя душата и да кажа, че "Blood of Saints" е слаб. Вярно, не успя да покрие и високите ми очаквания, но... палецът ми продължава да сочи нагоре.
"Blood of Saints" не е шашкащо различен от "Threnody", така че ако сте фен на предния албум, вероятно ще харесате и този. А и все пак, трудно е вниманието ви да не бъде грабнато от смазващото начало на "Question Your Place". Убийственият насечен риф, подкрепен от мазния арпежатор, който някои грешно обявиха за "дъбстеп", дава изключително мощно начало на албума. Този основен риф е толкова здрав, че следващите два трака "Frontline" и "Feel Afraid" ми се сториха направо немощни. "Numb" вече беше друга работа. Тя, мелодичната "Cash King", тежката "Blood of Saints", електронизираната и леко прогресив-насочена "Drama Queen" (написана заедно с неуморния Понтус Хьелм от Dead By April) и динамичната "In Darkness" (в която участва популярният мъжки хор Hellmans Drengar) ми дадоха достатъчно основание да вдигна палец горе за този албум. И въпреки наличието на някои очевидни "пълнежи", както и на някои повтарящи се мотиви като арпежаторите в "Question Your Place", One Good Thing" и "Down To Nothing", палецът ми си остава високо горе.
Съвсем резонно, обаче, Engel могат да бъдат сравнени с колегите си от In Flames. С пръст веднага можем да посочим постоянно напускащия и завръщащия се в In Flames китарист Никлас Енгелин, който е и основател на Engel. Не знам дали той има пръст в това, но "Down To Nothing", например, звучи досущ като b-side от "Sounds of a Playground Fading" на In Flames. Магнус Клавборн пък иска да докара вокалите на Андерс Фриден на места, но това няма как да стане. Е, Магнус дaлеч нe ми e любимият вокaлист, но тук не става въпрос за хeйтня, а за тoвa, че прoсто не мога да му свикна на вокалите. Дa си го признaeм, лeко са стрaнни. Встрани от този и други почти незначителни забележки, не мога да си изкривя душата и да кажа, че "Blood of Saints" е слаб. Вярно, не успя да покрие и високите ми очаквания, но... палецът ми продължава да сочи нагоре.
+ + + + +
Здрав звук, футуристични електроники, тежки рифове.
Динамични, отличаващи се един от друг тракове.
Някои супер свежи идеи и много материал за чистосърдечно куфеене.
Динамични, отличаващи се един от друг тракове.
Някои супер свежи идеи и много материал за чистосърдечно куфеене.
- - - - -
Някой и друг пълнеж, някой и друг повтарящ се мотив, някоя и друга голяма прилика с In Flames...
Три албума минаха и още не съм свикнал с вокалите на Манган...
Три албума минаха и още не съм свикнал с вокалите на Манган...
Подходящо за фенове на:
In Flames, Raunchy, Marionette, The Interbeing и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
0 Response for the "Engel - 2012 - Blood of Saints"
Публикуване на коментар