Ако трябва с една дума да определя новия албум на Dragonforce, тя би била "скоростен". И наистина, когато се говори за пауър метъл, явно има причина да се нарича така и "The Power Within" е живо доказателство. През цялото време, докато слушах албума отново и отново, мозъкът ми тракаше от оживление, косата ми премина пред период на самостоятелно токово изправяне, а пръстите ми се скъсаха да барабанят по всяка твърда повърхност. Общо взето, голямо вълнение, голямо нещо. Разбира се, албумът не се отличава с кой знае колко мощни нововъведения, но пък блести с разкъсващи рифове, фантастични вокали и, разбира се, така обичайните за групата дълги и безпощадно екстремни сола и барабани без задръжки (как не го заболяха ръцете Дейв Макинтош да думка!). Тъкмо мислиш, че песента е към края си, те вземат, че изстрелят някое масивно китарно чудо и ти скачаш от стола "хвърлен в музиката" с доволен хунски вик.
Отварящата “Holding On” е впечатляваща с хиперактивния си заряд, който подтиква към скачане и мятане по покривите тип Спайдърмен и определено не е парче за изпускане. Подобни са "Fallen World" и "Die by the Sword", а лично моите любими - "Cry Thunder" и "Seasons", са едни от най-добрите рожби на Dragonforce, които спокойно могат да ти се загнездят в главата и да ти причинят около седмица безмилостно, непрестанно припяване. Естествено, има и няколко по-особени трака от типа на "Last Man Stands", която в началото звучи по-скоро като рок парче, особено с никак неангажирания вокал насреща, или "Wings of Liberty", кяото ми дава много поводи за съмнение, че пичовете са играли доста StarCraft напоследък.
като цяло, "The Power Within" е сравнително силен и заслужава почетно място до предшествениците си. Този път момчетата като че ли са решили да се смилят над нас, феновете с по-малка поносимост към 8-минутните парчета и са ни пощадили с до 5 минути макс (с едно по-ярко изключение) - кратко, ясно и епично. Голям плюс е и новото попълнение - вокалистът Марк Хъдсън, чийто глас се извисява във висините на соколските царства с ултразвуците, до които достига, макар и на места да е леко пресилен. Може би рязката смяна на черната къдрава грива на ZP Theart с русите самодивски коси на Марк носи част от ъпгрейдвания чар на групата, но при всички положения това е албум, който си струва да се изслуша с респект. Peace out!
Отварящата “Holding On” е впечатляваща с хиперактивния си заряд, който подтиква към скачане и мятане по покривите тип Спайдърмен и определено не е парче за изпускане. Подобни са "Fallen World" и "Die by the Sword", а лично моите любими - "Cry Thunder" и "Seasons", са едни от най-добрите рожби на Dragonforce, които спокойно могат да ти се загнездят в главата и да ти причинят около седмица безмилостно, непрестанно припяване. Естествено, има и няколко по-особени трака от типа на "Last Man Stands", която в началото звучи по-скоро като рок парче, особено с никак неангажирания вокал насреща, или "Wings of Liberty", кяото ми дава много поводи за съмнение, че пичовете са играли доста StarCraft напоследък.
като цяло, "The Power Within" е сравнително силен и заслужава почетно място до предшествениците си. Този път момчетата като че ли са решили да се смилят над нас, феновете с по-малка поносимост към 8-минутните парчета и са ни пощадили с до 5 минути макс (с едно по-ярко изключение) - кратко, ясно и епично. Голям плюс е и новото попълнение - вокалистът Марк Хъдсън, чийто глас се извисява във висините на соколските царства с ултразвуците, до които достига, макар и на места да е леко пресилен. Може би рязката смяна на черната къдрава грива на ZP Theart с русите самодивски коси на Марк носи част от ъпгрейдвания чар на групата, но при всички положения това е албум, който си струва да се изслуша с респект. Peace out!
+ + + + +
Високоскоростен, отвяващ, динамичен, неиздъхващ и зарибяващ албум.
Страшна техника, бързина и качества от всички музиканти.
Очакванията към Dragonforce винаги са големи и бандата все успява да ги покрие.
Трима англичани + украинец + китаец + французин = свръхпауър метъл.
Страшна техника, бързина и качества от всички музиканти.
Очакванията към Dragonforce винаги са големи и бандата все успява да ги покрие.
Трима англичани + украинец + китаец + французин = свръхпауър метъл.
- - - - -
На места имам чувството, че копират сами себе си.
Нищо особено новаторско и изненадващо и този път.
Нищо особено новаторско и изненадващо и този път.
Подходящо за фенове на:
Rhapsody of Fire, Sonata Arctica, Power Quest, Hammerfall и др.
Автор: Renn
-=8/10=-
Много добро ревю, а албума е наистина добър.