9 години и 95486 ремикса по-късно, Клейтън най-накрая издаде нов албум както си му е редът - не ЕР, не лайв, не с ремикси, не с инструментали, не с демота, не с бета версии. Истински студиен албум. Вярно, от 3 години излиза на парченца, но важното е, че разгеле свърши пустото чакане! Вярно, за толкова време ми поотмина ентусиазма, но днес реших да разгледам делукс изданието, за да видя какво е измъдрил Клейтън след толкова много години.
"Wish Upon a Blackstar" ни дава музика, каквато трудно бихме могли да открием другаде. Тази неверояната смесица от електроника, рок, метъл, дъбстеп и оркестрации просто няма достоен аналог. Въпреки това, албумът не започва много могъщо с "It Makes No Difference Who We Are" - учудващо слаба песен, приличаща на много дълго интро. За щастие, нямаше как от 17 трака (3 от които интерлюдии), да няма поне 7-8 електронизирани, футуристични, супер здрави парчета, каквито само Клейтън може да направи. Такива са, съвсем примерно, уверената "Blackstar", завладяващата "So Long Sentiment", тежката "I Can't Wait", дъбстеп ориентираната "Unshakeable", хитовата "Louder Than Words", "мрачната "Tainted" и енергичната "Eon". Редом до тях, все така пълни с уникална и сякаш идваща от бъдещето електроника, стоят някои по-бавни и граничещи със скукaтa песновки като "Gift For You", дъбстеп инструменталът "The Seven Sisters" и "Against the Tide". Така след 75 минути дългоочакваният албум свърши и остави в мен малко смесени чувства. Със сигурност очаквах нещо повече от неиздаваните досега тракове, но вече познатите ни такива се оказаха рядко висока летва дори за неуморния Клейтън.
Хубаво е да си мултиинструменталист, музикален гений и да имаш всичкото време на света, за да организираш проектите си и да направиш всичко, което ти се прави. Но лошото е, че няма кой да ти даде честно второ мнение и да ти каже "така е добре, стига пипа". Защото, както и очаквах, Клейтън пак е преправял нещата в последния момент. Добре познатата ни "The Lucky One" (в която хоровият вик "I Am!" е изпят от фенове, между които гордо пях и аз) е изгубила доста от енергията от предния си вариант. Пресните влияния от бързо изгрялата и още по-бързо залязваща дъбстеп мода също са намерили място в крайния продукт, а не е сигурно дали някой има нужда от тях. Годините, изгyбени в безбройни ремикси на стари и нови парчета, също спокойно можеха да бъдат оползотворени по-добре, но в крайна сметка кой съм аз, че да давам акъл на Клейтън? Пичът си знае. Аз съм само фен, докато той наистина е музикален гений и прави уникални по рода си композиции. Пък дано не чакаме още 10 години за нов студиен албум. Хайде сега, юруш на ремиксите.
"Wish Upon a Blackstar" ни дава музика, каквато трудно бихме могли да открием другаде. Тази неверояната смесица от електроника, рок, метъл, дъбстеп и оркестрации просто няма достоен аналог. Въпреки това, албумът не започва много могъщо с "It Makes No Difference Who We Are" - учудващо слаба песен, приличаща на много дълго интро. За щастие, нямаше как от 17 трака (3 от които интерлюдии), да няма поне 7-8 електронизирани, футуристични, супер здрави парчета, каквито само Клейтън може да направи. Такива са, съвсем примерно, уверената "Blackstar", завладяващата "So Long Sentiment", тежката "I Can't Wait", дъбстеп ориентираната "Unshakeable", хитовата "Louder Than Words", "мрачната "Tainted" и енергичната "Eon". Редом до тях, все така пълни с уникална и сякаш идваща от бъдещето електроника, стоят някои по-бавни и граничещи със скукaтa песновки като "Gift For You", дъбстеп инструменталът "The Seven Sisters" и "Against the Tide". Така след 75 минути дългоочакваният албум свърши и остави в мен малко смесени чувства. Със сигурност очаквах нещо повече от неиздаваните досега тракове, но вече познатите ни такива се оказаха рядко висока летва дори за неуморния Клейтън.
Хубаво е да си мултиинструменталист, музикален гений и да имаш всичкото време на света, за да организираш проектите си и да направиш всичко, което ти се прави. Но лошото е, че няма кой да ти даде честно второ мнение и да ти каже "така е добре, стига пипа". Защото, както и очаквах, Клейтън пак е преправял нещата в последния момент. Добре познатата ни "The Lucky One" (в която хоровият вик "I Am!" е изпят от фенове, между които гордо пях и аз) е изгубила доста от енергията от предния си вариант. Пресните влияния от бързо изгрялата и още по-бързо залязваща дъбстеп мода също са намерили място в крайния продукт, а не е сигурно дали някой има нужда от тях. Годините, изгyбени в безбройни ремикси на стари и нови парчета, също спокойно можеха да бъдат оползотворени по-добре, но в крайна сметка кой съм аз, че да давам акъл на Клейтън? Пичът си знае. Аз съм само фен, докато той наистина е музикален гений и прави уникални по рода си композиции. Пък дано не чакаме още 10 години за нов студиен албум. Хайде сега, юруш на ремиксите.
+ + + + +
Самият факт, че Celldweller има нов студиен албум си е истинско събитие.
Стотици писти с най-модерните, сякаш излизащи от бъдещето електроники.
Уникално, моментално разпознаваемо звучене и свръхкачествена продукция.
Стотици писти с най-модерните, сякаш излизащи от бъдещето електроники.
Уникално, моментално разпознаваемо звучене и свръхкачествена продукция.
- - - - -
Някои от последните преправки не са за добро.
Бавните парчета на Celldweller никога не са ме впечатлявали.
За толкова години чакане очаквах нещо още по-адски грандиозно.
Бавните парчета на Celldweller никога не са ме впечатлявали.
За толкова години чакане очаквах нещо още по-адски грандиозно.
Подходящо за фенове на:
Blue Stahli, Subkulture, Voicians и др.
Автор: Stahli
-=7/10=-
Dubstep-a e prili4en stil po moe mnenie, taka 4e za sebe si bih prepravil ocenkata ot 7/10 na 8 ili 9 :)
Слушам CELLDWELLER от 10 години и няма как да бъда по-съгласен с вас, момчета. И аз очаквах повече, но пак е хубав албума.