Германия си има Rammstein, Финландия - Ruoska, Швеция - Raubtier, Испания - Blood... време беше и Норвегия да проима своята здрава NDH банда, пееща на родния си език. Естествено, моменталните сравнения с горните банди са неизбежни, но на кой му пука? Пиша това ревю, просто за да ви запозная със Staal, пък накрая вие сами ще решите дали да им дадете шанс.
Не се подлъгвайте от евтината обложка и странното заглавие "Rambokniv" ("Ножът на Рамбо") - Staal не свирят по средата на обърнат пентаграм в горската дъбрава с усилватели от 1953-та. Не всички норвежци правят така. Пичовете вадят сериозен и много читав саунд, за който принос има и небезизвестният Том Бейкър, продуцирал албумите на групи като Deftones, 30 Seconds To Mars и Alice Cooper. Звукът в "Rambokniv" се състои от опростени тежки рифове, много електроника и сърдити вокали в духа на Raubtier и ранните Rammstein. Както казах и горе, сравненията са неизбежни и напълно логични, тъй като Staal много очевидно са повлияни от Rammstein (особено в "11 Dagar", където отиват дори към заемки в лирично отношение), но все пак норвежицте са съумели да си извоюват собствена идентичност. Това е станало с помощта на открояващи се мелодични припеви в някои песни, изненадващи китарни сола и странна, но супер готина електроника, сякаш идваща от края на 90-те. По нея лесно се разпознава и че бандата има клавирист, а не ползва само готови семпли.
Текстовете в албума са изцяло на новонорвежки, от което автоматично следва, че трудно можем да схванем за какво точно пеят Staal. Това обаче не можа да ми попречи да куфея из цялата стая, в рейса и в офиса, докато слушах убийствени парчета като "Rambokniv", "Ballar Av Stål", "Batteri" и "Speidargut". Изобщо, надали ще се намери NDH фен, който да не одобри това, което чува. За трети казвам, че по-незапознатите веднага ще набедят Staal за копировачи на Rammstein, но... няма да е сефте. Завършам с това, че ако сте фен на жанра, не трябва да изпускате "Rambokniv"! Албумът е интересен, различен и поставя началото на обещаваща кариера за групата, която може да се развие доста добре, съдейки по тази на Raubtier, които също започнаха от нищото и вече пълнят стадиони в родната Швеция. Слушайте, докато е време!
Не се подлъгвайте от евтината обложка и странното заглавие "Rambokniv" ("Ножът на Рамбо") - Staal не свирят по средата на обърнат пентаграм в горската дъбрава с усилватели от 1953-та. Не всички норвежци правят така. Пичовете вадят сериозен и много читав саунд, за който принос има и небезизвестният Том Бейкър, продуцирал албумите на групи като Deftones, 30 Seconds To Mars и Alice Cooper. Звукът в "Rambokniv" се състои от опростени тежки рифове, много електроника и сърдити вокали в духа на Raubtier и ранните Rammstein. Както казах и горе, сравненията са неизбежни и напълно логични, тъй като Staal много очевидно са повлияни от Rammstein (особено в "11 Dagar", където отиват дори към заемки в лирично отношение), но все пак норвежицте са съумели да си извоюват собствена идентичност. Това е станало с помощта на открояващи се мелодични припеви в някои песни, изненадващи китарни сола и странна, но супер готина електроника, сякаш идваща от края на 90-те. По нея лесно се разпознава и че бандата има клавирист, а не ползва само готови семпли.
Текстовете в албума са изцяло на новонорвежки, от което автоматично следва, че трудно можем да схванем за какво точно пеят Staal. Това обаче не можа да ми попречи да куфея из цялата стая, в рейса и в офиса, докато слушах убийствени парчета като "Rambokniv", "Ballar Av Stål", "Batteri" и "Speidargut". Изобщо, надали ще се намери NDH фен, който да не одобри това, което чува. За трети казвам, че по-незапознатите веднага ще набедят Staal за копировачи на Rammstein, но... няма да е сефте. Завършам с това, че ако сте фен на жанра, не трябва да изпускате "Rambokniv"! Албумът е интересен, различен и поставя началото на обещаваща кариера за групата, която може да се развие доста добре, съдейки по тази на Raubtier, които също започнаха от нищото и вече пълнят стадиони в родната Швеция. Слушайте, докато е време!
+ + + + +
Първата качествена гордост на Норвегия в NDH жанра!
Много мощ, енергия, зарибяващи пасажи/мелодии и предпоставки за здраво куфеене!
Страшно добър, професионален и плътен звук + страхотни електроники!
Много мощ, енергия, зарибяващи пасажи/мелодии и предпоставки за здраво куфеене!
Страшно добър, професионален и плътен звук + страхотни електроники!
- - - - -
Сравненията с Rammstein ще откажат много от по-незапознатите с жанра.
Сравненията с Rammstein обаче далеч не са и безпочвени.
Сравненията с Rammstein обаче далеч не са и безпочвени.
Подходящо за фенове на:
Raubtier, Ruoska, Rammstein, Blood, Knorkator и др.
Автор: Testset
-=8/10=-
Dudes, какво ще кажете за едно ревю на The Weight Of Oceans на In Mourning.
+ Tragic Idol на Paradise Lost ако може.
Стига да има кой да се захване (и да има какво да каже за тях) - защо не ;-)