Държава...: САЩ
Лейбъл....: Atlantic Records
На сцената най-накрая блесна звездата на най-новата, пълна с динамика рожба на алтърнатив и хеви метъла - "Amaryllis" на Shinedown. След четиригодишна пауза групата кротко изкара на бял свят новия си албум, скатавайки се лукаво в сенките в очакване на вълната от одобрителни писъци, която и не закъсня.
"Amaryllis" не само поддържа високото ниво на предшественика си "The Sound of Madness", но го и подминава с композицията, текстовете и цялостното си внушение. Албумът е с изчистен, нов и оригинален звук и същевременно е пълен с разнообразни, завладяващи и подканващи към куфеене (или лудо тактуване, ако сте в трамвая) припеви и сола. Гласът на Брент Смит пък, както винаги, е точен, наситен и добре изведен. Е, нещата са крайно относителни по отношение на реакциите на новата и старата публика, тъй като стилът им се е променил с времето, но не можем да отречем, че албумът е впечатляващ. Доказателства за това са надъхващата "Adrenaline", сингълът "Unity" и едноименната "Amaryllis" - спокойна и романтична до гъдел.
Разбира се, албумът не е перфектен, имайки предвид предателски промъкващото се усещане, че някой някъде е опитвал да отбие номера с "I’m Not Alright" и "Through the Ghost", но ако оставим сапунисаните им текстове и летаргични мелодии настрана, по всички други критерии "Amaryllis" не е за изпускане или надуто подминаване. С уверен размах той изчиства всичко по пътя си, окупирайки напълно и ушите, и ума и отваря работа на невроните заради силното вълнение и емоции, които предизвиква. Могат да се постараят следващия път още мъничко, пък може би ще достигнат великото съвършенство. Но засега има какво още да се желае.
"Amaryllis" не само поддържа високото ниво на предшественика си "The Sound of Madness", но го и подминава с композицията, текстовете и цялостното си внушение. Албумът е с изчистен, нов и оригинален звук и същевременно е пълен с разнообразни, завладяващи и подканващи към куфеене (или лудо тактуване, ако сте в трамвая) припеви и сола. Гласът на Брент Смит пък, както винаги, е точен, наситен и добре изведен. Е, нещата са крайно относителни по отношение на реакциите на новата и старата публика, тъй като стилът им се е променил с времето, но не можем да отречем, че албумът е впечатляващ. Доказателства за това са надъхващата "Adrenaline", сингълът "Unity" и едноименната "Amaryllis" - спокойна и романтична до гъдел.
Разбира се, албумът не е перфектен, имайки предвид предателски промъкващото се усещане, че някой някъде е опитвал да отбие номера с "I’m Not Alright" и "Through the Ghost", но ако оставим сапунисаните им текстове и летаргични мелодии настрана, по всички други критерии "Amaryllis" не е за изпускане или надуто подминаване. С уверен размах той изчиства всичко по пътя си, окупирайки напълно и ушите, и ума и отваря работа на невроните заради силното вълнение и емоции, които предизвиква. Могат да се постараят следващия път още мъничко, пък може би ще достигнат великото съвършенство. Но засега има какво още да се желае.
+ + + + +
Солиден, оригинален звук, добри композиции, разнообразие.
Зарибяващи припеви и сола.
Гласът на Брент Смит.
Зарибяващи припеви и сола.
Гласът на Брент Смит.
- - - - -
Няколко откровени filler-a.
Някои сапунисани текстовe.
Някои сапунисани текстовe.
Подходящо за фенове на:
Seether, Alter Bridge, Black Stone Cherry, Hinder, Halestorm и др.
Автор: Renn
-=7/10=-
Undepth си остава the best ;-)
Албумчето е невероятно.. но хеви метъл не е.. по скоро хард рок.
Брент Смит действително е голям глас,но на мен пък точно този им албум не ми допадна(а го изслушах целия).Също така и не ми е ясно защо избраха Enemies за трето видео към албума,пък и самото видео е много зле!На целия албум не бих дал повече от 6/10.