Стил......: Gothic/Pop Rock
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Universal Music
Отнема....: ~41 минути
www.facebook.com/therasmusofficial
Неусетно минаха годините, откакто The Rasmus направиха големия си хит "No Fear" и с него подмокриха гащичките на хиляди непълнолетни девойки, сънуващи как Лаури ги цомби през черен мрежест потник. Още тогава метъл феновете наричаха тази група с обидното "Педе-rasmus". Срам не срам, обаче, аз също се хващах да си тананикам този сингъл. Но споделях всеобщото мнение - тази група е прекалено лека и трудно може да се олекоти повече от това. О, колко грешна мисъл. The Rasmus сътвориха "Black Roses". Тогава вече вдигнах ръце и казах - признавам, грешах, групата може да стане по-лека и вече е чист поп-рок. Повече няма накъде.
О, колко още по-грешна мисъл. Дойде време The Rasmus да ни предложат и своя едноименен албум. И не щеш ли, той е по-лек дори от "Black Roses". Толкова е лек, че не знам как го лови гравитацията. Толкова е лек, че до последно се колебаех дали изобщо е редно да пиша за него. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Мислех, че вокалистът им Лаури си е начешал поп-крастата с мизерния си, скучен и безпомощно слаб електро-диско проект, но не би. "The Rasmus" е чист поп-рок, за който дори Coldplay биха казали, че е прекалено софт. Не вярвате? Пуснете си тогава сингъла "I'm a Mess". Той е показателен за албума.
Склонен съм да вярвам, че изкълчените китки от Universal имат пръст в това The Rasmus да са започнали да правят поп. Даже подозирам кой точно пръст са използвали и къде точно са го поставили. Защото "The Rasmus" звучи като албум за подрастващи Дисни принцеси. Което ме подсеща... знаете ли го онзи виц, където един баща се прибрал вкъщи и видял сина си пред огледалото с рокля и грим? И му казал "Сине... ама ти си п*дераст!", а синът казал: "Глупости, тате! Не съм п*дераст, аз съм принцеса!". Ето и за такива принцеси ще да е предназначен този албум. Казвам го със злъч и хейт, не защото този продукт е лош. Напротив, дори е добър за жанра си. Изливам си хейта, защото няма по-тъпа грешка от това да правиш готик рок, на сантиметри от метъл звученето и изведнъж да изневериш рязко на себе си и феновете си и да почнеш да правиш сладникави, лигави поп-шитни. Лъхащи на бебешко олио и мъжки прашки тракове като "It's Your Night", "Save Me Once Again" и "Sky" са изцяло в подкрепа на думите ми.
Извинявам се на всички стари и нови фенове на The Rasmus. Всеки има право да слуша добри поп-продукти като този. Но никоя група няма право да причинява това на феновете си. А ако го направи, следва смирено да си изяде хранилката. Имате им Facebook страницата горе, споделете им мнението си за очарователната им и разноцветна промяна, независимо дали сте съгласни с моето.
О, колко още по-грешна мисъл. Дойде време The Rasmus да ни предложат и своя едноименен албум. И не щеш ли, той е по-лек дори от "Black Roses". Толкова е лек, че не знам как го лови гравитацията. Толкова е лек, че до последно се колебаех дали изобщо е редно да пиша за него. Стоях, слушах и не вярвах на ушите си. Мислех, че вокалистът им Лаури си е начешал поп-крастата с мизерния си, скучен и безпомощно слаб електро-диско проект, но не би. "The Rasmus" е чист поп-рок, за който дори Coldplay биха казали, че е прекалено софт. Не вярвате? Пуснете си тогава сингъла "I'm a Mess". Той е показателен за албума.
Склонен съм да вярвам, че изкълчените китки от Universal имат пръст в това The Rasmus да са започнали да правят поп. Даже подозирам кой точно пръст са използвали и къде точно са го поставили. Защото "The Rasmus" звучи като албум за подрастващи Дисни принцеси. Което ме подсеща... знаете ли го онзи виц, където един баща се прибрал вкъщи и видял сина си пред огледалото с рокля и грим? И му казал "Сине... ама ти си п*дераст!", а синът казал: "Глупости, тате! Не съм п*дераст, аз съм принцеса!". Ето и за такива принцеси ще да е предназначен този албум. Казвам го със злъч и хейт, не защото този продукт е лош. Напротив, дори е добър за жанра си. Изливам си хейта, защото няма по-тъпа грешка от това да правиш готик рок, на сантиметри от метъл звученето и изведнъж да изневериш рязко на себе си и феновете си и да почнеш да правиш сладникави, лигави поп-шитни. Лъхащи на бебешко олио и мъжки прашки тракове като "It's Your Night", "Save Me Once Again" и "Sky" са изцяло в подкрепа на думите ми.
Извинявам се на всички стари и нови фенове на The Rasmus. Всеки има право да слуша добри поп-продукти като този. Но никоя група няма право да причинява това на феновете си. А ако го направи, следва смирено да си изяде хранилката. Имате им Facebook страницата горе, споделете им мнението си за очарователната им и разноцветна промяна, независимо дали сте съгласни с моето.
+ + + + +
Висококачествен продукт... макар и поп-продукт.
Ъм... мелодичен е...?
Лаури може да посвети много момичета в тайните на черната очна линия.
Ъм... мелодичен е...?
Лаури може да посвети много момичета в тайните на черната очна линия.
- - - - -
От готик рок да скочиш на сладникав поп... not a good idea.
Колкото и да обичам модерното и дори поп-метъла... това е просто прекалено.
Най-лошото е, че не виждам кой ще слуша този албум, защото е скучен дори за поп.
Остават съмнения дали Лаури не е бил първоизточникът на онзи виц горе.
Колкото и да обичам модерното и дори поп-метъла... това е просто прекалено.
Най-лошото е, че не виждам кой ще слуша този албум, защото е скучен дори за поп.
Остават съмнения дали Лаури не е бил първоизточникът на онзи виц горе.
Подходящо за фенове на:
HIM, Lovex, Coldplay, Tokio Hotel, Sunrise Avenue, Selena Gomez и др.
Автор: Testset
-=2/10=-
Хора , чета и се смея със сълзи ! Страшни сте !!!
Първото,което правя е да видя каква оценка има албума :D Добри сте,ама сте THE BEST когато плюете албум,просто..нямам думи ! :D
Аз самата съм им фенка но само като чух Im A Mess и си помислих че THE RASMUS си правят базици. Дано се поправят че тоа албум е ужас.
дори бийбър е по тежък като звучене от това
Боже албума е толкова як.. I`m a mess и Stranger са много красиви песни, не се оплаквайте а го изслушайте пак и ще усетите! :)
Хора,по принцип рядко се съгласявам с вас,когато плюете някой(макар че е имало и такива случаи),но този път направо сте нацелили десетката!Като чух за какво става въпрос в Stranger,направо се хванах за главата!А като чух I'm A Mess,звуковата асоциация с Азис беше неизбежна!И както някой беше написал,хора,това и от Бийбър е по-леко!Ужас!То това не е рок(камо ли пък готик рок-Боже,опази),не е поп,не е алтърнатив,ами нов жанр,наречен s**t!
Велико тъп коментар и представяне на банда. Музиката им е добра, без значение какъв стил се водят, и колко девойки са хлътнали по вокалиста. Кои сте вие, че да ги съдите? По- красиви, по- умни, по- успели? Момчетата са се доказали не веднъж и два пъти, ако можете повече - покажете ни, ако не - скрийте се, че се размириса!