Не съм напълно сигурен колко точно метъл банди с това име има по света (включително и в България), но знам, че са над 10. Даже подозирам, че са над 20. И може би над 50, ако броим всяка втора тийн-метъл банда, която наивно е решила да си избере яко име. Съжалявам, но тези Nightmare са си избрали името малко преди вас. Преди около 33 години, да речем. Вярно, разпадали са се (не съм бил роден още в тоя момент), но после пак са се събрали. И всъщност, това е повратният момент в кариерата на групата. Днес Nightmare нямат почти нищо общо със звученето си от средата на 80-те, макар и във всички песни да се прокрадва един леко овехтял, но все още непримирим осемдесетарски дух. В наши дни Nightmare залагат на пауър/хеви метъл с леки (и не толкова леки) прог-елементи и дори малко спийд/траш тук-там. И "The Burden of God" не прави изключение.
Албумът е сравнително праволинеен, целенасочен и не оставя място за почивка. Хеви метъл до откат, дет' се вика. Като се почне от типичните за тях среднотемпови "Sunrise In Hell" и "Final Outcome", мине се през траш-повлияните резачки "Burden of God" и "The Doomsday Prediction", 80-тарските "Crimson Empire" и "The Preacher", прогресарските "Children of the Nation" и "Shattered Hearts" и се стигне до завършека на епичната трилогия "The Doomsday Prediction (Part III)" и затварящата "Afterlife". Това обаче, което прави този албум нещо повече от поредният стрелящ напосоки европейски пауър/хеви опит, са вокалите на Джо Аморе. Този човек има страхотен глас, като на моменти напомня леко дори на самия Дио. Джо е пример за типичен хеви метъл глас от 80-те каквито вече няма много (или просто не се справят добре).
С "The Burden of God" Nightmare не откриват топлата вода, а вместо това поддържат познатото ниво на чешмата (егати метафората). Това е нещото, което може да ви накара да забравите този албум около 3 секунди след слушането му, но и нещото, което може да накара феновете на класическия пауър/хеви метъл да закуфеят с лека носталгия в косата. Единичка отгоре заради добрия стар хеви метъл.
Албумът е сравнително праволинеен, целенасочен и не оставя място за почивка. Хеви метъл до откат, дет' се вика. Като се почне от типичните за тях среднотемпови "Sunrise In Hell" и "Final Outcome", мине се през траш-повлияните резачки "Burden of God" и "The Doomsday Prediction", 80-тарските "Crimson Empire" и "The Preacher", прогресарските "Children of the Nation" и "Shattered Hearts" и се стигне до завършека на епичната трилогия "The Doomsday Prediction (Part III)" и затварящата "Afterlife". Това обаче, което прави този албум нещо повече от поредният стрелящ напосоки европейски пауър/хеви опит, са вокалите на Джо Аморе. Този човек има страхотен глас, като на моменти напомня леко дори на самия Дио. Джо е пример за типичен хеви метъл глас от 80-те каквито вече няма много (или просто не се справят добре).
С "The Burden of God" Nightmare не откриват топлата вода, а вместо това поддържат познатото ниво на чешмата (егати метафората). Това е нещото, което може да ви накара да забравите този албум около 3 секунди след слушането му, но и нещото, което може да накара феновете на класическия пауър/хеви метъл да закуфеят с лека носталгия в косата. Единичка отгоре заради добрия стар хеви метъл.
+ + + + +
Класически пауър/хеви метъл, какъвто напоследък не се среща често (в добра светлина).
Добрият стар пауър/хеви метъл, съчетан с малко прогресив и спийд/траш.
Наистина добри вокали от Джо Аморе!
Няколко хващащи ухото резачки.
Добрият стар пауър/хеви метъл, съчетан с малко прогресив и спийд/траш.
Наистина добри вокали от Джо Аморе!
Няколко хващащи ухото резачки.
- - - - -
В доста от траковете липсва заряд и динамика.
На места звучат направо уморено.
Лесно забравим.
На места звучат направо уморено.
Лесно забравим.
Подходящо за фенове на:
Metalium, Primal Fear, Rage, Lanfear, Blind Guardian, Dio и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-
0 Response for the "Nightmare - 2012 - The Burden of God"
Публикуване на коментар