Стил......: Symphonic/Gothic Rock/Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~58 минути
Отнема....: ~58 минути
The Murder of My Sweet определят стила си като "Cinematic Metal". Не съм сигурен какво точно имат предвид, но явно става дума за симфо-елементите в музиката им, напомнящи за холивудски саундтрак. Добрата продукция, комерсиално звучене и гост-участието на Йеспер Стрьомблад (In Flames), Фредрик Акесон (Opeth) и Питър Уичърс (Soilwork) пък говорят ясно, че TMOMS се целят високо. Дали обаче ще им се получи и дали ги чака добро бъдеще? Много зависи от това какво ще чуем в "Bye Bye Lullaby".
Както от самата група признават, "Bye Bye Lullaby" е по-мрачен, но и по-комерсиален от дебютния им "Divanity". Добрата новина е, че в албума има предостатъчно материал (близо час), от който да си направим изводите. Още преди средата на албума обаче, вече всичко е ясно. Инерцията от силното начало с поредицата "Fallen", "Unbreakable", "I Dare You" и "Violently Peacеful" се губи рязко с резливата балада "Meant To Last Forever" и нещата нататък почват да звучат предимно като пълнеж. 6 трака, пълни с изтъркaни лирики и евтини мелодии са необходими, за да дочакаме следващите добри попадения - страхотната "Black September" и епичният финал "Phantom Pain". Това, което не се губи през цялото време (за разлика от начaлната инерция) е висококачественият звук, класните кийборди и хубавият глас на Анджелика Райлин.
Слушайки този албум, в акъла ми идват три асоциации - с доказалите се Lunatica, със самопровалилите се All Ends и с вратаря Димитър Иванков на младини, защото също като него, TMOMS или правят страхотни неща, или фрапиращи грешки. Когато сами чуете албума, ще разберете за какво точно говоря. Ще разберете също точно в кои парчета участват гост-китаристите, защото... просто много си личи разликата в класите. В крайна сметка, "Bye Bye Lullaby" е амбициозен опит, но не напълно достатъчен, за да донесе на TMOMS славата и признанието, към които групата се стреми.
Както от самата група признават, "Bye Bye Lullaby" е по-мрачен, но и по-комерсиален от дебютния им "Divanity". Добрата новина е, че в албума има предостатъчно материал (близо час), от който да си направим изводите. Още преди средата на албума обаче, вече всичко е ясно. Инерцията от силното начало с поредицата "Fallen", "Unbreakable", "I Dare You" и "Violently Peacеful" се губи рязко с резливата балада "Meant To Last Forever" и нещата нататък почват да звучат предимно като пълнеж. 6 трака, пълни с изтъркaни лирики и евтини мелодии са необходими, за да дочакаме следващите добри попадения - страхотната "Black September" и епичният финал "Phantom Pain". Това, което не се губи през цялото време (за разлика от начaлната инерция) е висококачественият звук, класните кийборди и хубавият глас на Анджелика Райлин.
Слушайки този албум, в акъла ми идват три асоциации - с доказалите се Lunatica, със самопровалилите се All Ends и с вратаря Димитър Иванков на младини, защото също като него, TMOMS или правят страхотни неща, или фрапиращи грешки. Когато сами чуете албума, ще разберете за какво точно говоря. Ще разберете също точно в кои парчета участват гост-китаристите, защото... просто много си личи разликата в класите. В крайна сметка, "Bye Bye Lullaby" е амбициозен опит, но не напълно достатъчен, за да донесе на TMOMS славата и признанието, към които групата се стреми.
+ + + + +
Амбициозен опит, качествена продукция, модерен звук.
Открояващо се добри симфо-елементи, електроники и клавишни изобщо.
Няколко наистина страхотни попадения като "Black September", "Fallen" и "Phantom Pain"!
Открояващо се добри симфо-елементи, електроники и клавишни изобщо.
Няколко наистина страхотни попадения като "Black September", "Fallen" и "Phantom Pain"!
- - - - -
Някои адски изтъркани мелодийки и досaдни текстове.
Половината албум си е чист пълнеж. Сравнително рeзлив, при това.
Това, което правят, вече е правено от групи като All Ends и Lunatica.
Половината албум си е чист пълнеж. Сравнително рeзлив, при това.
Това, което правят, вече е правено от групи като All Ends и Lunatica.
Подходящо за фенове на:
All Ends, Lunatica, Evanescence, Elysia, Hydria и др.
Автор: Testset
-=6.5/10=-
Вокала не струва. За този тип музика трябва единствено и само operatic voice.И то не като на амбериан даун а като на новите Ксандрия. Всичко друго е боза. (Мое мнение)