Държава...: Германия
Лейбъл....: Drakkar Records
Още ми е трудно и дори неприятно да повярвам, че откакто чух Dezperadoz за пръв път, са изминали цели 12 години. Вярно, тогава се казваха Desperados (вижте разликата) и зад микрофона беше не кой да е, а траш гигантът Том Ейнджълрипър (Sodom). Двамата с Алекс Крафт все още свирят заедно в Onkel Tom, но в Dezperadoz Алекс Крафт отдавна се опрaвя без имeнития си другар.
След това сравнително объркващо инфо дойде време да запозная незапознатите с това какво точно свирят Dezperadoz. Отговорът се крие между няколко стила - малко траш, малко хеви/хард рок, малко кънтри, малко рокендрол, малко рокабили, малко "южняшки" метъл и много "уестърн" атмосфера и звучене. Музиката и текстовете са повлияни много силно от класическите уестърн филми, а атмосферата се допълва чудесно от звука на банджо, хармоника, кънтри китари, южняшки акцент и кратки инструментални интродукции, които са като излезли от 70-тарски уестърн. Независимо дали ще хванете трашърските "Under the Gun" и "Showdown", пълната с препратки към класическия рокендрол "Yippie Ya Yeah", мелодичната "Badlands", тежкото кънтри "Just Like the Cowboyzz Do", ролингстоунската "Last Man Standing" или смазващата "Saloon №10", навсякъде ще ви преследва усещането, че слушате метъл саундтрак към уестърн филм.
За "Dead Man's Hand" може да се каже, че е доста различен от всички свои предшественици (макар тематиката да е същата) и че този път Алекс Крафт и компания са ползвали малко по-различен композиционен подход, като най-накрая се проявява пълният потенциал на групата. В "Dead Man's Hand" няма колебливи парчета и колебливи решения, които да насичат цялостното удоволствие от слушането, както често се случваше в предните албуми. Близо час се изнизва изненадващо бързо, а можеше дори и още по-бързо, ако не бяха нaблъсканите във всяка песен интрoдукцийки. Без тях, обаче, може би уестърн атмосферата нямаше да е толкова добре пресъздадена. Така че, слагайте pokerface-a, заредете револвера, лъснете шпорите, задъвчете си тютюна и си пуснете "Dead Man's Hand". Или... може и само последното да направите.
След това сравнително объркващо инфо дойде време да запозная незапознатите с това какво точно свирят Dezperadoz. Отговорът се крие между няколко стила - малко траш, малко хеви/хард рок, малко кънтри, малко рокендрол, малко рокабили, малко "южняшки" метъл и много "уестърн" атмосфера и звучене. Музиката и текстовете са повлияни много силно от класическите уестърн филми, а атмосферата се допълва чудесно от звука на банджо, хармоника, кънтри китари, южняшки акцент и кратки инструментални интродукции, които са като излезли от 70-тарски уестърн. Независимо дали ще хванете трашърските "Under the Gun" и "Showdown", пълната с препратки към класическия рокендрол "Yippie Ya Yeah", мелодичната "Badlands", тежкото кънтри "Just Like the Cowboyzz Do", ролингстоунската "Last Man Standing" или смазващата "Saloon №10", навсякъде ще ви преследва усещането, че слушате метъл саундтрак към уестърн филм.
За "Dead Man's Hand" може да се каже, че е доста различен от всички свои предшественици (макар тематиката да е същата) и че този път Алекс Крафт и компания са ползвали малко по-различен композиционен подход, като най-накрая се проявява пълният потенциал на групата. В "Dead Man's Hand" няма колебливи парчета и колебливи решения, които да насичат цялостното удоволствие от слушането, както често се случваше в предните албуми. Близо час се изнизва изненадващо бързо, а можеше дори и още по-бързо, ако не бяха нaблъсканите във всяка песен интрoдукцийки. Без тях, обаче, може би уестърн атмосферата нямаше да е толкова добре пресъздадена. Така че, слагайте pokerface-a, заредете револвера, лъснете шпорите, задъвчете си тютюна и си пуснете "Dead Man's Hand". Или... може и само последното да направите.
+ + + + +
Един от малкото сполучливи проекти, събиращи под един покрив такива стилове.
Изненадващо голямо разнообразие, свежи хрумки и страшен заряд.
Много енергични, запомнящи се и запяващи се парчета.
Страхотна атмосфера!
Изненадващо голямо разнообразие, свежи хрумки и страшен заряд.
Много енергични, запомнящи се и запяващи се парчета.
Страхотна атмосфера!
- - - - -
Германци правят кънтри метъл... винаги ми е било странно.
Близо 10 минути интродукции, интерлюдии и различни видове aлa бaлa.
Близо 10 минути интродукции, интерлюдии и различни видове aлa бaлa.
Подходящо за фенове на:
Volbeat, Chrome Division, Onkel Tom, Gotthard, Jeff Walker и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Затова чета вашите ревюта - с три абзаца разбираш за кво става дума и се зарибяваш. Най-добрите сте в България, искрено ви казвам.