Държава...: Германия
Лейбъл....: Earmusic/Edel
Отнема....: ~50 минути
www.facebook.com/unisonicofficial
Михаел Киске - един от най-великите гласове в хеви метъла и Кай Хансен - един от най-ярките представители на жанра, се събраха за общ проект след повече от 15 години. Те са създателите на пауър метъла! Те са легендите на Helloween, по които феновете още ронят сълзи и чието отсъствие не могат да превъзмогнат! И тези двамата са отново заедно в студиото?! Напълно разбираемо беше да очакваме нещо грандиозно, велико, уникално. Може би Киске най-сетне е спрял с превземките и е решил да се върне към метъла? Може би с Кай ще направят най-свежия пауър метъл евър?
Не. Колкото и ентусиазирано да чаках този албум, колкото и касетки на любимите ми Helloween да съм претъркал на стария си касетофон, не мога да определя "Unisonic" като особено впечатляващ албум. Знаех, че няма да ме зарадват с пауър метъл. Донякъде дори предполагах, че в този албум няма да има много метъл. Проблемът е, че в него почти няма метъл. Няма как да разберете и че в него участва Кай Хансен, освен ако не гледате клипа към иначе страхотната "Unisonic". Е, вярно, няма и как да сбъркате емблематичното вибрато на Михаел. Но уви, със същия успех това можеше да е новият албум на Place Vendome. Защото половината песни в този албум са си чист AOR или иначе казано - мелодичен хард рок. Позитивен, radio-friendly, неангажиращ AOR. Дори малко по-тежки песни като "Souls Alive", "My Sanctuary" и "We Rise" носят този AOR дух. Вярно, всяка песен има своите силни моменти и добри попадения, но истински интересните изключения са само "Unisonic" и "King For a Day". Първата по обясними причини, а втората - защото си личи, че в нея са вложени много повече мисъл и труд, отколкото в другите парчета.
Критиците ще засипят албума с хвалби. Донякъде ще се съглася с тях - "Unisonic" е много добър за жанра. А гласът на Киске никога няма да омръзне на който и да е фен на Helloween от който и да е период. Но само защото Киске и Хансен отново са под един покрив, далеч не значи, че нещата са перфектни. Песни като болезнено дългата балада "No One Ever Sees Me" и "I've Tried" дори ме наведоха на мисълта, че следващият проект на Киске ще бъде с коледни песни или нещо от тоя сорт...
Не мога и не искам да отрека многото достойнства на албума. Както казах и горе, той е повече от добър за жанра. Всяка песен съдържа припев, напев или соло, за което просто няма как да се каже лоша дума. Но да си го кажем в прав текст и без да си кривим душите - всички се надявахме да чуем друго, щом разбрахме за тази титанична колаборация между Кай и Михаел, а не нов radio-friendly проект, в който за стотен път да слушаме за изпълненото с позитивизъм, праведност и надежда ежедневие на Киске.
Не. Колкото и ентусиазирано да чаках този албум, колкото и касетки на любимите ми Helloween да съм претъркал на стария си касетофон, не мога да определя "Unisonic" като особено впечатляващ албум. Знаех, че няма да ме зарадват с пауър метъл. Донякъде дори предполагах, че в този албум няма да има много метъл. Проблемът е, че в него почти няма метъл. Няма как да разберете и че в него участва Кай Хансен, освен ако не гледате клипа към иначе страхотната "Unisonic". Е, вярно, няма и как да сбъркате емблематичното вибрато на Михаел. Но уви, със същия успех това можеше да е новият албум на Place Vendome. Защото половината песни в този албум са си чист AOR или иначе казано - мелодичен хард рок. Позитивен, radio-friendly, неангажиращ AOR. Дори малко по-тежки песни като "Souls Alive", "My Sanctuary" и "We Rise" носят този AOR дух. Вярно, всяка песен има своите силни моменти и добри попадения, но истински интересните изключения са само "Unisonic" и "King For a Day". Първата по обясними причини, а втората - защото си личи, че в нея са вложени много повече мисъл и труд, отколкото в другите парчета.
Критиците ще засипят албума с хвалби. Донякъде ще се съглася с тях - "Unisonic" е много добър за жанра. А гласът на Киске никога няма да омръзне на който и да е фен на Helloween от който и да е период. Но само защото Киске и Хансен отново са под един покрив, далеч не значи, че нещата са перфектни. Песни като болезнено дългата балада "No One Ever Sees Me" и "I've Tried" дори ме наведоха на мисълта, че следващият проект на Киске ще бъде с коледни песни или нещо от тоя сорт...
Не мога и не искам да отрека многото достойнства на албума. Както казах и горе, той е повече от добър за жанра. Всяка песен съдържа припев, напев или соло, за което просто няма как да се каже лоша дума. Но да си го кажем в прав текст и без да си кривим душите - всички се надявахме да чуем друго, щом разбрахме за тази титанична колаборация между Кай и Михаел, а не нов radio-friendly проект, в който за стотен път да слушаме за изпълненото с позитивизъм, праведност и надежда ежедневие на Киске.
+ + + + +
Киске продължава да е във върхова форма и да вади уникален глас.
Във всяка песен има нещо, което да си хареса човек - припев, соло, момент...
Колаборацията на Кай и Киске сама по себе си е голямо събитие.
Във всяка песен има нещо, което да си хареса човек - припев, соло, момент...
Колаборацията на Кай и Киске сама по себе си е голямо събитие.
- - - - -
Това спокойно можеше да е новият, малко по-тежък албум на Place Vendome.
Определено очаквах(ме) и исках(ме) нещо друго от тази титанична колаборация.
Прекалено лек и radio-friendly на доста места.
Определено очаквах(ме) и исках(ме) нещо друго от тази титанична колаборация.
Прекалено лек и radio-friendly на доста места.
Подходящо за фенове на:
Place Vendome, Helloween, Avantasia, Revolution Renaissance и др.
Автор: BGMario
-=6.5/10=-
Май личното ви разочарование се бъкра в оценката. Албума, особено за дебют, е много силен, макар наистина да е по-radio friendly - не виждам нищо лошо в това. 6,5 е малко, албума си е силен.
Не знам що но винаги съм съгласен с BGMario. Заслужаваш бира мой човек! Още преди да прочета ревюто разправях на едни приятели че това е поредния PLACE VENDOME.