Държава...: САЩ
Лейбъл....: High Roller Records
Отнема....: ~53 минути
www.tinyurl.com/saofficial
Steel Assassin. Ако името ви звучи познато и 80-тарско, но въпреки това не се сещате как точно звучи тази група, спокойно, има си причина. Накратко, Steel Assassin се създава в началото на 80-те, разпада се през 1985-та без издаден студиен албум и се събира отново след 20 години. Днес, макар и с променен състав, групата издава своя трети студиен албум. И както личи от заглавието, "Metal of Honor" е концептуален албум за Втората световна война.
В случая става дума за чист хеви метъл - без хард рок и/или пауър метъл забежки. Точно онзи хеви метъл, който познаваме от групи като Iron Maiden и Accept, какъвто днес вече почти няма. Така де, не броим стотиците банди, които се стремят да звучат "old school" нарочно, използвайки скапан саунд и неслушаеми пиянски крясъци, които някак трябва да минат за класически хеви метъл. Не. Както казах - ето това тук е класически хеви метъл, който можем да наречем адекватен на съвременната сцена. Звукът в "Metal of Honor" е автентичен, почти суров, но все пак добре обработен, с открояващи се барабани и залсужаващи много адмирации китари. Кевин Къран и Майк Мууни са се постарали да вкарат не едно и две дълги и сполучливи солца, макар и според мен да не са избрали възможно най-правилния китарен ефект за записите на този албум. Даже мога да кажа, че звукът на солата е в пъти по-добър от този на "нормалните" рифове. В тях липсва плътност и тежест (високи среди?), които дори изведеният на преден план бас не успява да покрие.
Композиции като "God Save London", Blitzkrieg Demons" и "Normandy Angels" заслужават вниманието на всеки фен на класическия хеви метъл. Тези три песни се открояват на фона на останалите, които също до една имат своите достойнства, но на които липсва нещо, което да ги направи запомнящи се. Тази липса + фактът, че албумът звучи като издаден през 1993-та (сиреч доста закъснял), ме карат да сваля сериозно оценката на "Metal of Honor". Колкото и епичен да е, колкото и да дава всичко необходимо на феновете на класическото хеви, не мога да си затворя ушите за тези и други недостатъци на този албум. Очаквайте на 27 април!
В случая става дума за чист хеви метъл - без хард рок и/или пауър метъл забежки. Точно онзи хеви метъл, който познаваме от групи като Iron Maiden и Accept, какъвто днес вече почти няма. Така де, не броим стотиците банди, които се стремят да звучат "old school" нарочно, използвайки скапан саунд и неслушаеми пиянски крясъци, които някак трябва да минат за класически хеви метъл. Не. Както казах - ето това тук е класически хеви метъл, който можем да наречем адекватен на съвременната сцена. Звукът в "Metal of Honor" е автентичен, почти суров, но все пак добре обработен, с открояващи се барабани и залсужаващи много адмирации китари. Кевин Къран и Майк Мууни са се постарали да вкарат не едно и две дълги и сполучливи солца, макар и според мен да не са избрали възможно най-правилния китарен ефект за записите на този албум. Даже мога да кажа, че звукът на солата е в пъти по-добър от този на "нормалните" рифове. В тях липсва плътност и тежест (високи среди?), които дори изведеният на преден план бас не успява да покрие.
Композиции като "God Save London", Blitzkrieg Demons" и "Normandy Angels" заслужават вниманието на всеки фен на класическия хеви метъл. Тези три песни се открояват на фона на останалите, които също до една имат своите достойнства, но на които липсва нещо, което да ги направи запомнящи се. Тази липса + фактът, че албумът звучи като издаден през 1993-та (сиреч доста закъснял), ме карат да сваля сериозно оценката на "Metal of Honor". Колкото и епичен да е, колкото и да дава всичко необходимо на феновете на класическото хеви, не мога да си затворя ушите за тези и други недостатъци на този албум. Очаквайте на 27 април!
+ + + + +
Класически, изчистен, неподправен, силен хеви метъл.
Повече от добра китарна работа + качествени сола.
Ако този албум беше издаден преди 20-ина година, днес можеше да е класика.
Всяка песен има своите достойнства.
Повече от добра китарна работа + качествени сола.
Ако този албум беше издаден преди 20-ина година, днес можеше да е класика.
Всяка песен има своите достойнства.
- - - - -
Не предлагат нищо нечувано или неизползвано стотици пъти в историята на метъла.
Пичовете доста са позакъснели с този албум.
Високи среди в китарите и не добре избран (според мен) дисторшън.
Пичовете доста са позакъснели с този албум.
Високи среди в китарите и не добре избран (според мен) дисторшън.
Подходящо за фенове на:
Iron Maiden, Accept, Vicious Rumors, Crescent Shield и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-
