Държава...: Германия
Лейбъл....: Redfield Records
Отнема....: ~35 минути
www.tinyurl.com/eskimocallboy
Взимате малко пост-хардкор, изсипвате го в един леген, добавяте електроника, транскор, метълкор, алтърнатив, поп, денс, екстремни вокали, autotune и алкохол, вдигате купон и... получавате Eskimo Callboy. Ако още тук вече сте погнусени и усещате как хейтът се надига у вас, може да спрете да четете, няма да се сърдя. Продължете нататък изцяло на своя отговорност. За общото благо е. Мерси.
Ако още сте тук и четете този ред, значи вероятно имате интерес към експериментите на екстремната сцена. Това е добре, защото Eskimo Callboy минават всички граници на експериментиране и смесват горепосочените жанрове във взривоопасна комбинация, която може да им доведе както десетки хиляди фенове, така и дважди повече мразители. Тия щури младежи звучат като две напълно различни банди, събрани в една. От една страна правят смазващ електронизиран метълкор, а от друга - модерен транс/поп с autotune вокали. Човек трудно може да остане безразличен към това нещо. Love it or hate it. Аз, например, съм и в двете крайности. Страшно се кефя на "Bury Me In Vegas" и го въртя вече няколко поредни часа, но същевременно с facepalm преминавам през някои адски лигави (баш лигавещи се, при това нарочно) пасажи.
Така де, разбирам, че пичовете харесват крайностите (включително във визията си), че са доста млади и шантави и че им се прави нещо наистина различно, но на места просто не схващам защо правят това, което правят. Идеален пример е сингълът "Is Anyone Up". Кому е нужно лигавенето в тая песен? Поп/денс припевът е напълно достатъчен, за да се превърне в абослютен хит, защо трябва да има и extra-лигоч? Подобно е положението и в други иначе супер зарибяващи тракове като отварящия "Bury Me In Vegas", "5$ Bitchcore" или алтернативната "Light the Skyline". Нещата са по-стегнати в смазващата "Transilvanian Cunthunger" и предразполагащата към здраво развихряне "Muffin Purper-Gurk", но все пак... не схващам напълно защо е трябвало да има толкова много лигня сред иначе адски качествената музика, която правят тия момчета. Този албум можеше да бъде урок по транскор, но подобни изгъзици го лишават от тази възможност.
Неоспоримият факт е, че почти всяка от тези 11 песни може да бъде тотален, всепомитащ хит. Друг е въпросът къде тук ще се намерят хора, на които ще им понесе тази смесица от диско-транс и метълкор. В крайна сметка, Eskimo Callboy се показват като банда с гигантски потенциал, скрит зад една камара тийн-изгъзици. "Bury Me In Vegas" пък е един чудесен парти-албум, с който може да си направите зверски купон (в психодиспансера). Е, в България ще ви е мало трудно, но говорим по принцип ;-)
Ако още сте тук и четете този ред, значи вероятно имате интерес към експериментите на екстремната сцена. Това е добре, защото Eskimo Callboy минават всички граници на експериментиране и смесват горепосочените жанрове във взривоопасна комбинация, която може да им доведе както десетки хиляди фенове, така и дважди повече мразители. Тия щури младежи звучат като две напълно различни банди, събрани в една. От една страна правят смазващ електронизиран метълкор, а от друга - модерен транс/поп с autotune вокали. Човек трудно може да остане безразличен към това нещо. Love it or hate it. Аз, например, съм и в двете крайности. Страшно се кефя на "Bury Me In Vegas" и го въртя вече няколко поредни часа, но същевременно с facepalm преминавам през някои адски лигави (баш лигавещи се, при това нарочно) пасажи.
Така де, разбирам, че пичовете харесват крайностите (включително във визията си), че са доста млади и шантави и че им се прави нещо наистина различно, но на места просто не схващам защо правят това, което правят. Идеален пример е сингълът "Is Anyone Up". Кому е нужно лигавенето в тая песен? Поп/денс припевът е напълно достатъчен, за да се превърне в абослютен хит, защо трябва да има и extra-лигоч? Подобно е положението и в други иначе супер зарибяващи тракове като отварящия "Bury Me In Vegas", "5$ Bitchcore" или алтернативната "Light the Skyline". Нещата са по-стегнати в смазващата "Transilvanian Cunthunger" и предразполагащата към здраво развихряне "Muffin Purper-Gurk", но все пак... не схващам напълно защо е трябвало да има толкова много лигня сред иначе адски качествената музика, която правят тия момчета. Този албум можеше да бъде урок по транскор, но подобни изгъзици го лишават от тази възможност.
Неоспоримият факт е, че почти всяка от тези 11 песни може да бъде тотален, всепомитащ хит. Друг е въпросът къде тук ще се намерят хора, на които ще им понесе тази смесица от диско-транс и метълкор. В крайна сметка, Eskimo Callboy се показват като банда с гигантски потенциал, скрит зад една камара тийн-изгъзици. "Bury Me In Vegas" пък е един чудесен парти-албум, с който може да си направите зверски купон (в психодиспансера). Е, в България ще ви е мало трудно, но говорим по принцип ;-)
+ + + + +
Рядко сполучлива смесица от трудно съвместими жанрове.
Свръхмодерен, тежък, мощен, изчистен саунд.
Много зарибяващи, запомнящи се и здраво набиващи се в главата мелодии.
Почти всеки трак може да бъде хит.
Свръхмодерен, тежък, мощен, изчистен саунд.
Много зарибяващи, запомнящи се и здраво набиващи се в главата мелодии.
Почти всеки трак може да бъде хит.
- - - - -
Срамно лигави тийн-изгъзици, разхвърляни из целия албум.
Няма средно положение - или ще ги харесате и приемете, или ще ги намразите вовеки.
Доста трудна за възприемане и предразполагаща към хейтня музика.
Няма средно положение - или ще ги харесате и приемете, или ще ги намразите вовеки.
Доста трудна за възприемане и предразполагаща към хейтня музика.
Подходящо за фенове на:
I See Stars, Make Me Famous, WBTBWB, Haribo Macht Kinder Froh и др.
Автор: Stahli
-=N/A=-
Ново,ново, ама колко да е ново... Има 2,3 сносни песни и не са чак толкова запомнящи се. Stahli, не facepalm , а facewall бях аз когато чух тия твърде досадни и лигави пасажи. Ама и не му ударихте един хубав хейт на този албум,в това сте ненадминати ;-)
Нищо не е споменато за нелепо-забавните-immature(поне според мен) им текстове :)