Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~64 минути
www.facebook.com/xandriaofficial
Няколко колеги си поговорихме къде надълго и нашироко, къде по-накратко за новия албум на Xandria и се оказа, че в оценките и мненията има много разлики. Спорът стана толкова интересен и всички гледни точки бяха толкова убедителни, че реших да ги компилирам в това... не мога да го нарека "ревю"... правилната дума май е "размисъл".
Да започнем с това, че Xandria звучи като съвсем друга група. Напускането на Лиса Миделхауве и привличането на сопрано-красавицата Мануела Кралер (позната ни от Haggard) промени цялото звучене на групата. Музиката на Xandria зави в посока на повече симфо-елементи и по-мрачен, тежък и епичен саунд. Резултатът е налице и вече повечето от вас може би са чули колко по-добре звучат Xandria така. Музиката им вече не е безлична и лесно забравима, има енергия, има повече метъл и на пръв поглед просто няма от какво да се оплачем.
Нека се заслушаме като фенове. Да, мисълта ви "Уау, това звучи като стария Nightwish" е минала не само през вашите глави. От една страна, Xandria правят успешен бизнес ход с промяната си, привличайки към себе си онези фенове на Nightwish, които още не могат да преглътнат изгонването на Таря Турунен от групата. За тях "Neverworld's End" е нормално да бъде нова надежда, че любимото им звучене на сопрано/мецосопрано, примесено с кийбордни хорове и симфо-пауър метъл не е безвъзвратно изгубено. Точно затова болшинството фенове на "стария" Nightwish би трябвало да са много доволни от "Neverworld's End".
Oт друга страна обаче е редно да се замислим - трябва ли ни наистина копие на Nightwish с Таря? Не можеха ли Xandria да сътворят нещо оригинално? Съгласен съм, че е нормално да има прилики, че е нормално две групи, свирещи в един жанр да си приличат, но това нещо тук е толкова целенасочено, че няма повече накъде. През цялото време имах чувството, че Мануела нарочно се опитва да пее досущ като Таря и че ей сега ще се обади Марко Хиетала за някой припев. В този албум има дори и от онези леки фолклорни елементи, които Nightwish често изпозлват в последните си албуми. Така в крайна сметка се е получила една странна смесица от съвременното звучене на Nightwish със звученето на групата от времето на с Таря.
Отново на обратния полюс обаче се замисляме, че от десетките знайни и незнайни copycat банди, пръкнали се в следствие на Nightwish и тяхното влияние, нито една не успя да разбуни духовете както това тук и сега. И не че много от тези банди нямат собствени достойнства и превъзходни албуми зад гърба си, но истински аналог, който да може да се направи между тях няма. Именно тук идва далновидноста, прозорливоста и таланта на Xandria, усетили дупката в пазарната ниша, оставена от напускането на Таря и хилядите сълзи проляти по нея. И така тe стават единствените, успели да "нахранят гладните".
Обективно погледнато, албумът е добре направен, изпълнен с всичко, което критиците и фенове могат само да хвалят. Намират се няколко наистина зарибяващи песни и общото звучене на "Neverworld's End" е такова, че не можеш просто да кажеш "Не е добре". Но остава въпросът дали този сполучлив бизнес ход от страна на Xandria ще доведе до нещо повече от сравнения с Nightwish. Дотогава ще оставим вас да решите дали новата стратегия и новото звучене на Xandria ви допадат или не.
Да започнем с това, че Xandria звучи като съвсем друга група. Напускането на Лиса Миделхауве и привличането на сопрано-красавицата Мануела Кралер (позната ни от Haggard) промени цялото звучене на групата. Музиката на Xandria зави в посока на повече симфо-елементи и по-мрачен, тежък и епичен саунд. Резултатът е налице и вече повечето от вас може би са чули колко по-добре звучат Xandria така. Музиката им вече не е безлична и лесно забравима, има енергия, има повече метъл и на пръв поглед просто няма от какво да се оплачем.
Нека се заслушаме като фенове. Да, мисълта ви "Уау, това звучи като стария Nightwish" е минала не само през вашите глави. От една страна, Xandria правят успешен бизнес ход с промяната си, привличайки към себе си онези фенове на Nightwish, които още не могат да преглътнат изгонването на Таря Турунен от групата. За тях "Neverworld's End" е нормално да бъде нова надежда, че любимото им звучене на сопрано/мецосопрано, примесено с кийбордни хорове и симфо-пауър метъл не е безвъзвратно изгубено. Точно затова болшинството фенове на "стария" Nightwish би трябвало да са много доволни от "Neverworld's End".
Oт друга страна обаче е редно да се замислим - трябва ли ни наистина копие на Nightwish с Таря? Не можеха ли Xandria да сътворят нещо оригинално? Съгласен съм, че е нормално да има прилики, че е нормално две групи, свирещи в един жанр да си приличат, но това нещо тук е толкова целенасочено, че няма повече накъде. През цялото време имах чувството, че Мануела нарочно се опитва да пее досущ като Таря и че ей сега ще се обади Марко Хиетала за някой припев. В този албум има дори и от онези леки фолклорни елементи, които Nightwish често изпозлват в последните си албуми. Така в крайна сметка се е получила една странна смесица от съвременното звучене на Nightwish със звученето на групата от времето на с Таря.
Отново на обратния полюс обаче се замисляме, че от десетките знайни и незнайни copycat банди, пръкнали се в следствие на Nightwish и тяхното влияние, нито една не успя да разбуни духовете както това тук и сега. И не че много от тези банди нямат собствени достойнства и превъзходни албуми зад гърба си, но истински аналог, който да може да се направи между тях няма. Именно тук идва далновидноста, прозорливоста и таланта на Xandria, усетили дупката в пазарната ниша, оставена от напускането на Таря и хилядите сълзи проляти по нея. И така тe стават единствените, успели да "нахранят гладните".
Обективно погледнато, албумът е добре направен, изпълнен с всичко, което критиците и фенове могат само да хвалят. Намират се няколко наистина зарибяващи песни и общото звучене на "Neverworld's End" е такова, че не можеш просто да кажеш "Не е добре". Но остава въпросът дали този сполучлив бизнес ход от страна на Xandria ще доведе до нещо повече от сравнения с Nightwish. Дотогава ще оставим вас да решите дали новата стратегия и новото звучене на Xandria ви допадат или не.
+ + + + +
Ново, много подобрено звучене, повече енергия и харизма.
Дава на феновете на "Nightwish с Таря" нещо, за което да се хванат.
Привличането на Мануела Кралер е много правилно решение.
Дава на феновете на "Nightwish с Таря" нещо, за което да се хванат.
Привличането на Мануела Кралер е много правилно решение.
- - - - -
Албумът звучи като пълно копие на Nightwish.
Липса на оригиналност и свежи идеи.
Липса на оригиналност и свежи идеи.
Подходящо за фенове на:
Nightwish, Tarja, Amberian Dawn, After Forever и др.
Автор: -
-=N/A=-
защо няма оценка....абсолютна десятка е...никой друг албум дори и на найтуиш не съм слушал толкова нон стоп...просто всяка една песен е хит и колкото повече слушаш толкова повече ти се слуша...това е просто невероятно..а пък певицата и композирането мачка найтуиш и се доближава до класиките wishmaster i oceanborn ...но дори това повече ми харесва...като се почне с постапокалиптичното интро, после размазващия хит валентайн, полубаладата хит форефърмор, епично геройската еуфория, след това също размазва blood on my hands, след това убийственият soulcrusher който те помита като цунами, малко почивка с невероятната балада the dream is still alive, после пауър метъл химна lost elysion , келтската call of the wind , пиратската cursed и за финал приказно арабската епика nomads crown, толкова разнообразие просто не е истина 10/10
а това че звучи като стария найтуиш е най големия плюс, иначе не става работата
Липса на оригиналност и свежи идеи. Това изречение напълно характеризира албума. Уж всички съставки са налице, но зрънцето магия го няма!
Нито един от старите албуми на Nightwish и Xandria (включително този) не може да се сравнява с IMAGINAERUM.
точно пък в този има повече магия отколкото всички албуми на nightwish, феноменална атмосфера, а пък imaginarium е най голямата боза издавана от Туомас, даже и китарни сола няма, анет си мяучи там и това е
Така е. Звучат като стария Nightwish. Но доста по-добре.
Както доста хора, и аз не мога да спра да слушам този албум, който ми го препрати един приятел. Дори и да съм подтикнат от сладката емоция да чуя нещо, за което отдавна бленувам или просто една миловидна летаргия, аз се наслаждавам неимоверно на това дежаву. Дори и след време да ми омръзне, да се осъзная, че това е едно целенасочено копие, сладкото усещане ще си остане и няма да променя за нищо този момент.
Честно казано в този албум има много повече метъл отколкото последните ТРИ албума на Найтуиш. И не - не говоря за вокалистката. Финландците започнаха да дават назад в музикално отношение още с Once. Общо взето - Xandria са издали прилично албумче, особено на фона на все по-изчерпващия се жанр симфоничен метъл
Тази статия не може да бъде по-вярна ! Аз съм доказателство : Като фен "непреживял раздялата на Таря с Найтуиш" , този албум 1. така да ми напомня за "старите Найтуш" и 2. ми харесва адски много! Кснадрия се промениха много и то в положителна посока !
Поне феновете на "стария" Найтуиш най-сетне ще спрат да мрънкат,освен ако в следващия си албум Ксандрия не завият в съвсем друга посока,разбира се!:Д