Държава...: Финландия
Лейбъл....: Playground Music
Отнема....: ~39 минути
www.facebook.com/tracedawnofficial
Жадно захапах този албум, без дори да му чета прес-релийза. Започнах да слушам и осъзнах, че в тази банда нещо звучи много променено. Оказа се, че вокалистът с адски звучното име Анти Лапалайнен (явно човека е "анти" тези гротескни действия) е напуснал групата и неговото място зад микрофона вече е Нико Калиоярви (ако ви говори нещо). Стилът на групата и младежкото й, свежо звучене са останали непокътнати, но можем да отбележим, че "Lizard Dusk" е с няколко идеи по-мрачен от предшествениците си. И не само това.
Албумът е горе-долу толкова мелодичен и тежък, колкото и предните два албума на бандата. Казвайки това обаче, не се заблуждавайте, че липсват промени. Напротив! Разликата е, че бандата най-накрая е спряла да звучи като шайка от бесни тийнове и нещата са придобили малко по-сериозен оттенък. Електрониките вече не са нахвърляни безразборно, структурите на песните са много по-"зрели", а вокалите варират много добре от ниски екстремни до високи чисти (справка - "Machine", "Sick Fire", "Breed Insane").
Главният проблем на "Lizard Dusk" е, че на места забива към еднообразие и дори лека посредственост. В тези моменти се усеща, че пичовете не са си дали прекалено много зор да се откроят на сцената и не са далеч от сбъркване със Scar Symmetry, да речем. За щастие през останалото време има с какво да зарадваме ушите си. Електронните елементи, които споменах по-горе, придават едно особено чувство за свежест в албума. Идеален пример за такава свежа песен е "Nothing & Nowhere", която включва умерени, но добре поставени електроники, та даже избива и на лек "лаундж джаз" за няколко секунди. Не се стряскайте от това определение - всичко е дозирано перфектно.
Накратко, Tracedawn са запазили ядрото на стила си непроменено, но същевременно звучат и като напълно нова банда. И все си мисля, че посоката, която тия млади момчета поемат е правилна. Надявам се да съм прав, защото "Lizard Dusk" наистина ми изпълни почти всички изисквания за качествен мелодет, а аз съм от доста претенциозните фенове на жанра. Дайте шанс на албума, може да останете приятно изненадани.
Албумът е горе-долу толкова мелодичен и тежък, колкото и предните два албума на бандата. Казвайки това обаче, не се заблуждавайте, че липсват промени. Напротив! Разликата е, че бандата най-накрая е спряла да звучи като шайка от бесни тийнове и нещата са придобили малко по-сериозен оттенък. Електрониките вече не са нахвърляни безразборно, структурите на песните са много по-"зрели", а вокалите варират много добре от ниски екстремни до високи чисти (справка - "Machine", "Sick Fire", "Breed Insane").
Главният проблем на "Lizard Dusk" е, че на места забива към еднообразие и дори лека посредственост. В тези моменти се усеща, че пичовете не са си дали прекалено много зор да се откроят на сцената и не са далеч от сбъркване със Scar Symmetry, да речем. За щастие през останалото време има с какво да зарадваме ушите си. Електронните елементи, които споменах по-горе, придават едно особено чувство за свежест в албума. Идеален пример за такава свежа песен е "Nothing & Nowhere", която включва умерени, но добре поставени електроники, та даже избива и на лек "лаундж джаз" за няколко секунди. Не се стряскайте от това определение - всичко е дозирано перфектно.
Накратко, Tracedawn са запазили ядрото на стила си непроменено, но същевременно звучат и като напълно нова банда. И все си мисля, че посоката, която тия млади момчета поемат е правилна. Надявам се да съм прав, защото "Lizard Dusk" наистина ми изпълни почти всички изисквания за качествен мелодет, а аз съм от доста претенциозните фенове на жанра. Дайте шанс на албума, може да останете приятно изненадани.
+ + + + +
Много свежо, тежко, мелодично, модерно звучене.
Специални адмирации за изпозлваните електронни елементи.
Новият вокалист Нико се справя повече от добре със задачите си.
Груапта май най-накрая е "узряла".
Специални адмирации за изпозлваните електронни елементи.
Новият вокалист Нико се справя повече от добре със задачите си.
Груапта май най-накрая е "узряла".
- - - - -
На места става еднообразен и напълно неоткрояващ се.
Няколко изтъркани структури.
Няколко изтъркани структури.
Подходящо за фенове на:
Naildown, MyGrain, Raunchy, Scar Symmetry, Raintime, Amoral и др.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-
Ебаси. На този страхотен албум и банда 7, а на некадърниците Сабатон 10! QUO VADIS DOMINE????