Държава...: Германия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~58 минути
www.facebook.com/officialrage
Ако за пръв път чувате името на Rage, значи отскоро слушате тежка музика. А дори да сте чували името преди, но никога да не сте си давали зор да се заслушате в дискографията им, вече май е късно да започвате... защото "21" не е кръстен така случайно. Спроед думите в прес-релийза, това е 21-вият албум в почти 30-годишната кариера на Rage досега. Е, аз преброих "само" 20, или може би не разбирам какво смятат за 21-ви албум, но няма значение, схванахте идеята. А именно, че Rage далеч не е случайна банда и ще ви е нужно повече от денонощие, за да изслушате цялото им студийно творчество.
Rage е от този тип групи, които успяват ловко да лавират във времето и да нагадждат музиката си според изискванията му - винаги с характерно звучене и вианги готови за експерименти. За тези от вас обаче, които като мен следят групата горе-долу от началото на новото хилядолетие (или от края на старото), "21" няма да бъде голяма изненада откъм подход. Бандата усилено вървеше към все по-тежко и тежко звучене и в "21" достига апогея си с тонове тежък хеви метъл, траш пасажи и откровен екстремен метъл. Песни като "Serial Killer" и "Forever Dead" пък включват не само тежки рифове и убийствени сола, а и екстремни вокали, което говори красноречиво за това колко по-тежки са станали Rage наистина. "Destiny" и "Concrete Wall" от своя страна директно бият на траш метъл. Все така тежки, но за сметка на това по-мелодични са заглавната "Twenty One" и снабдената с много интригуващо соло "Feel My Pain". И като заговорихме за сола, не можем да не похвалим гения на Виктор Смолски, който за пореден път е свършил невероятна работа с шестострунника си.
Свикнали сме групите често да казват, че следващият им албум ще е "най-тежкият досега" и често това се оказва силно невярно. Случат с "21" обаче не е такъв. Това наистина е най-тежкият албум на Rage, който съм чувал (признавам, двама човека пишем това ревю и никой от нас не е чувал цялата дискография на групата). Също така смея да твърдя, че (почти) целия албум е базиран на класическия, ранно 90-тарски хеви метъл, с типичните за този период рифове, китарно звучене и барабани. Не на едно място се усеща влиянието на групи като Accept (най-силно във "Feel My Pain"), Iron Maiden и дори Blind Guardian, за което обаче вина има и фактът, че "21" е записван в тяхното "Twilight Hall Studio".
Файнъл съмейшън - "21" наистина е най-тежкият албум на групата ако не в цялата им кариера, то поне от доста време насам. И дори да ви мързи да преслушвате всичките им по-стари албуми, този тук може да бъде едно много добро начало. Защото никога не е късно да се поддадеш на яростта!
Егати поетичния финал!
Rage е от този тип групи, които успяват ловко да лавират във времето и да нагадждат музиката си според изискванията му - винаги с характерно звучене и вианги готови за експерименти. За тези от вас обаче, които като мен следят групата горе-долу от началото на новото хилядолетие (или от края на старото), "21" няма да бъде голяма изненада откъм подход. Бандата усилено вървеше към все по-тежко и тежко звучене и в "21" достига апогея си с тонове тежък хеви метъл, траш пасажи и откровен екстремен метъл. Песни като "Serial Killer" и "Forever Dead" пък включват не само тежки рифове и убийствени сола, а и екстремни вокали, което говори красноречиво за това колко по-тежки са станали Rage наистина. "Destiny" и "Concrete Wall" от своя страна директно бият на траш метъл. Все така тежки, но за сметка на това по-мелодични са заглавната "Twenty One" и снабдената с много интригуващо соло "Feel My Pain". И като заговорихме за сола, не можем да не похвалим гения на Виктор Смолски, който за пореден път е свършил невероятна работа с шестострунника си.
Свикнали сме групите често да казват, че следващият им албум ще е "най-тежкият досега" и често това се оказва силно невярно. Случат с "21" обаче не е такъв. Това наистина е най-тежкият албум на Rage, който съм чувал (признавам, двама човека пишем това ревю и никой от нас не е чувал цялата дискография на групата). Също така смея да твърдя, че (почти) целия албум е базиран на класическия, ранно 90-тарски хеви метъл, с типичните за този период рифове, китарно звучене и барабани. Не на едно място се усеща влиянието на групи като Accept (най-силно във "Feel My Pain"), Iron Maiden и дори Blind Guardian, за което обаче вина има и фактът, че "21" е записван в тяхното "Twilight Hall Studio".
Файнъл съмейшън - "21" наистина е най-тежкият албум на групата ако не в цялата им кариера, то поне от доста време насам. И дори да ви мързи да преслушвате всичките им по-стари албуми, този тук може да бъде едно много добро начало. Защото никога не е късно да се поддадеш на яростта!
Егати поетичния финал!
+ + + + +
Изключително тежък и здрав албум от Rage!
Виктор Смолски определено знае какво да прави с китара в ръце.
Траш/спийд пасажи, класическо звучене, модерен саунд.
Виктор Смолски определено знае какво да прави с китара в ръце.
Траш/спийд пасажи, класическо звучене, модерен саунд.
- - - - -
Нищо кой знае колко оригинално.
Малко еднообразен като цяло. Ама малко.
Малко еднообразен като цяло. Ама малко.
Подходящо за фенове на:
Mystic Prophecy, Grave Digger, Metalium, Accept, Blind Guardian и др.
Автор: BGMario/Nightice/Testset
-=8/10=-
0 Response for the "Rage - 2012 - 21"
Публикуване на коментар