Държава...: Германия
Лейбъл....: Universal
Отнема....: ~39 минути
www.facebook.com/thatsdb
Тъмно е. Някъде от ъгъла на стаята се чува странен шум. Ставате стреснати от леглото, палите рязко лампата и... виждате как котката ви дефекира в саксията на фикуса. Котката ви гледа с големи опулени очи, защото освен, че сте я хванали докато се напъва, тя стои и пред голяма дилема - да бяга нанякъде с осрaн гъз, или да си довърши започнатото, както й диктува природата. Горе-долу пред подобна дилема бях изправен и аз, докато слушах "Zeichen". Защото от една страна природата ми на фен ми казваше "Дослушай го", а от друга страна, точно като котката, си мислех "Абе мани го това лaйно и бягай".
What the fuck стана с тази някога сносна банда?! Още помня въодушевлението, с което посрещнах "Sinfony 23" през 2007-ма и как стисках палци за страхотната "Sand In Meiner Hand" да спечели Bundesvision през 2008-ма. Но от тези добри за Down Below години няма и помен. Днес, вместо мелодичен готик рок/метъл с много електроники, Down Below ни предлагат албум, настъпил границата на поп-рока. Тежестта на китарите, електрониката и достойнството на групата са намалели обратнопропорционално на количеството грим по лицето на Neo Scope, който повече от всякога прилича на лелка в критическата. Но как изглежда Нео изобщо не е проблем. Проблемът е, че албумът е потресаващо слаб, напълно безидеен, неприемливо лек и е правен като за 13-годишни германки, които вече смятат Tokio Hotel за прекалено възрастни.
Уви, не си измислям. Още щом чух (и видях) сингъла "Du Und Ich" си зададох въпроса дали тия пичове не си стимулират пpoстaтaтa с нещо прекалено дебело и горещо, защото не е нормално мъжка група да прави подобни лигави песнички, от които дори Las Ketchup биха се засрамили. А фактът, че в 10 от 11 песни в този албум китарният дисторжън е на ниво "Лени Кравиц", е чиста обида към феновете на групата, сред които до днес бях и аз. Всъщност, докато си водех записките за "Zeichen", си бях написал по няколко реда за това колко зле и безидейно са композирани някои от песните, но накрая се отказах, защото в този албум просто няма нито една достойна песен (освен заглавната "Zeichen", може би).
Подозирам, че ако оставите този диск на слънце, около него веднага ще долетят няколко тлъсти зелени мухи, ще потрият доволно ръце, ще си почешат крилцата и ще го нападнат да го осмучат едно хубаво. Надявам се разбирате метафората ми, а именно, че заглавието "Zeichen" май просто е auto-correct на "Scheissen". Защото единственият плюс на този албум е, че е слушаем. Досаден, безидеен, рехав, лигав, но все пак - слушаем. Така де, има и напълно неслушаеми албуми, от които боли глава. Този поне не е такъв.
What the fuck стана с тази някога сносна банда?! Още помня въодушевлението, с което посрещнах "Sinfony 23" през 2007-ма и как стисках палци за страхотната "Sand In Meiner Hand" да спечели Bundesvision през 2008-ма. Но от тези добри за Down Below години няма и помен. Днес, вместо мелодичен готик рок/метъл с много електроники, Down Below ни предлагат албум, настъпил границата на поп-рока. Тежестта на китарите, електрониката и достойнството на групата са намалели обратнопропорционално на количеството грим по лицето на Neo Scope, който повече от всякога прилича на лелка в критическата. Но как изглежда Нео изобщо не е проблем. Проблемът е, че албумът е потресаващо слаб, напълно безидеен, неприемливо лек и е правен като за 13-годишни германки, които вече смятат Tokio Hotel за прекалено възрастни.
Уви, не си измислям. Още щом чух (и видях) сингъла "Du Und Ich" си зададох въпроса дали тия пичове не си стимулират пpoстaтaтa с нещо прекалено дебело и горещо, защото не е нормално мъжка група да прави подобни лигави песнички, от които дори Las Ketchup биха се засрамили. А фактът, че в 10 от 11 песни в този албум китарният дисторжън е на ниво "Лени Кравиц", е чиста обида към феновете на групата, сред които до днес бях и аз. Всъщност, докато си водех записките за "Zeichen", си бях написал по няколко реда за това колко зле и безидейно са композирани някои от песните, но накрая се отказах, защото в този албум просто няма нито една достойна песен (освен заглавната "Zeichen", може би).
Подозирам, че ако оставите този диск на слънце, около него веднага ще долетят няколко тлъсти зелени мухи, ще потрият доволно ръце, ще си почешат крилцата и ще го нападнат да го осмучат едно хубаво. Надявам се разбирате метафората ми, а именно, че заглавието "Zeichen" май просто е auto-correct на "Scheissen". Защото единственият плюс на този албум е, че е слушаем. Досаден, безидеен, рехав, лигав, но все пак - слушаем. Така де, има и напълно неслушаеми албуми, от които боли глава. Този поне не е такъв.
+ + + + +
Слушаем албум. Ако не друго, то поне няма да ви заболи глава от него.
- - - - -
Няма и помен от тежки китари, почти няма и електроника.
Адски зле композиран, безидеен, досадно лигав, безсилен, немощен албум.
Чиста проба обида към някогашните фенове на групата.
Очаквахме готик рок с индъстриъл/NDH елементи, получихме поп-рок. Fuck off.
Адски зле композиран, безидеен, досадно лигав, безсилен, немощен албум.
Чиста проба обида към някогашните фенове на групата.
Очаквахме готик рок с индъстриъл/NDH елементи, получихме поп-рок. Fuck off.
Подходящо за фенове на:
Staubkind, Nik Page, Schock, Tokio Hotel, HIM и др.
Автор: Testset
-=1.5/10=-
Прелест! Testset,ако станеш писател ще ти купувам книгите :D :)
Даммм... още една група във вече не толкова новият gay metal жанр :)
Бих се регистрирал във фейсбук само за да харесам тая статия! С глас се смях! Но не е ли прекално остра като за медиа все пак?
Никога не бях чувал за въпросната група,но ревюто сериозно ме развесели и бидейки в добро настроение(все пак днес си взех изпита точно по немски :Д),реших да видя аджеба за какво става въпрос(за да се посмея,не за друго).И не мога да кажа,че съм изненадан,защото за съжаление лигавите гей рок банди в последните години стават все повече и повече!Нещо повече-мисля си,че за подобни групи даже и глемарите от 80-те години,както и 90-тарските бой банди,биха казали,че са твърде леки!Поразен съм как е възможно твърд език като немския да звучи толкова лигаво и смучещо,но явно вокалът има опит в тази област!:Д Гнусно,наистина гнусно...Колкото до ревюто,съвсем точно е и авторът много добре е описал нещата(даже ми се струва,че е пощадил въпросната гру-пичка от още по-сериозен коментар :Д).