TODAY'S METAL

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore

Мисля, че е редно първият пост за 2012-та година да започне с изречението "Честита нова година", нали? Е, честита да ви е, да ви донесе много качествена музика и... дотук с официалностите. Време е да започнем ревю-годината, при това повече от подобаващо, с чисто новия албум на една от любимите метълкор/пост-хардкор групи на Америка - Attack Attack!

С ентусиазъм искам да ви съобщя, че материалът, който са ни приготвили AA! е необикновен. Албумът е концептуален и се различава от всичко, което групата е правила досега. Концепцията е относно войната и онова, което чувстват участниците в нея, воювайки с всеки и всичко по пътя си. Това няма как да ви подскаже какво ви чака откъм музика, но ето, затова и аз съм тук, за да ви подскажа ;-) Както казах, албумът има много по-различно звучене от това, с което сме свикнали. Електрониката е десетки пъти по-малко, а чистите вокали вече се изпълняват от Кейлеб Шомо (който досега изпълняваше само крещящите), след като ритъм-китариста и вокалист Джони Франк напусна през 2010-та година. Посоката е много по-"алтернативна" отпреди и вече можем да усетим как Attack Attack! са израснали и подхождат по-сериозно към това, което правят в студиото. Това със сигурност ще разрази доста полемики между феновете (и може би и между критиците), тъй като надали този материал ще съвпадне с очакванията им. Всичко това прави "This Means War" по-сериозен, по-узрял, по-тежък и същевременно по-мелодичен от предшествениците му.

Аз обаче съм оптимист. Вярвам, че феновете на Attack Attack! са млади и широко скроени хора, които няма да мрънкат, чувайки промяната. Това, което ще направи впечатление на всички, ще бъде най-напред контрастът между екстремните куплети и свръх-мелодичните припеви (най-вече в откриващата "The Revolution", епичната "The Motivation" и "The Wretched"), който е по-силен от всякога. Гореспоменатата липса на електроника също може да причини някои сътресения във фенските редици. Семпли и програмиране все още се чуват тук-там из някои тракове като например в брейкдауна на тотално размазващата "The Confrontation" (личен фаворит в албума), в "The Betrayal" или в могъщата закриваща "The Eradication", но като цяло вече няма място за понятието "Trancecore" в изписването на стила на групата.

В заключение мога да добавя само, че чистите вокали на Кейлеб ме изненадаха повече от приятно, тъй като не подозирах, че пичът има подобни мелодични гласови данни и умее така добре да хваща тоновете. Така че искрено ви препоръчвам да се вслушате в "This Means War" и да не се съпротивлявате много на промените в звученето на бандата. Пък и имайки предвид непрестанните рокади вътре в групата, нямаше как да очакваме, че Attack Attack! ще продължат да тъпчат на същото място. Днес те просто звучат като една по-зряла група, поставяща начало на нова ера в кариерата си.

По-сериозни, узрели, тежки и мелодични от всякога!
Свирепи брейкдауни и изненадващи и страхотни чисти вокали от Кейлеб.
Идеална дължина на песните (само две са над 4 минути) и албума (36 минути).
Колкото и да са се променили, Attack Attack! са си Attack Attack!

Asking Alexandria, Woe Is Me, TDWP, WCAR, Abandon All Ships и др.