Стил......: Symphonic MetalДържава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~75 минути
www.facebook.com/nightwish
www.facebook.com/nightwish
Ако бях хейтър, веднага щях да имам за какво да се хвана и да захапя здраво този албум на Nightwish. Можех да кажа, че на обложката идеално би паснал замъка на Дисни, че Мики Маус би кимал одобрително, слушайки песните в албума и че "Imaginaerum" би бил страхотен саундтрак за един епичен бой между Джак Спароу, Симба и Кристофър Робин. Но няма да кажа тези неща, просто защото "Imaginaerum" ми хареса. Така де, не ми пречи да иронизирам дори неща, които харесвам, но за това - някой друг път.
Да започнем с това - ако сте от онези, които мислят, че без Таря няма Nightwish (и без Киске няма Helloween), сиреч - готови сте да скърбите с десетилетия, вместо да приемете промените, то няма какво да четете нататък. Анет пеела зле, била грозна, дебела, това-онова... сори, не сме съгласни. Именно този албум се съобразява с това, в което е добра Анет и разкрива голяма част от потенциала й. Но ако сте си навили на пръста, че е зле и точка - няма да ви разубеждаваме, изборът е ваш и ние го уважаваме. Точно затова за вас има бонус-диск с инструментални версии.
И така. Албумът започва доста силно с мощната и епична двойна атака от "Storytime" и "Ghost River". "Storytime" е наистина добре композирана песен с лек, типично скандинавски индъстриъл привкус в духа на "Wish I Had Аn Angel", а "Ghost River" включва агресивни вокали от Марко Хиетала, които много добре пасват на дръзките рифове в песента. Веднага след това обаче идва странният експеримент, наречен "Slow, Love, Slow". Изведнъж се връщаме някъде в 70-те, в опушен, но луксозен пиано бар, където костюмари пият уиски, играят карти, пушат пури и къдрава руса мадама с много червено червило ни насочва револвер в главата, принуждавайки ни да изслушаме песента до края. Това странно "Sin City" чувство (имам предвид комикса, не чалготеката) няма как да не ви направи впечатление. Подобна песен е последното, което можеше да се очаква от Nightwish. Дали ще я одобрите или не - зависи изцяло от вас. Нататък динамиката се завръща с потенциалния втори сингъл (ако вярвам на инстинктите си) "I Want My Tears Back", който напомня на нещо средно между "Bye Bye Beautiful" и "The Islander", включвайки модерен, запомнящ се припев и фолклорни мотиви. След него идва другата голяма, но и много приятна за мен изненада, наречена "Scaretale", която се явява нещо като опит за "Broadway"-ски тип изпълнение, но в симфо-метъл вариант. Тези над 7 минути трябва просто да бъдат чути и оценени по достойнство, защото Туомас е надминал себе си в композиционно отношение в тази песен!
Но честно, албумът можеше спокойно да свърши тук. Следват 3 балади или общо 16 минути нон-стоп бавно темпо. И трите не са лоши сами по себе си (макар че аз никога не съм харесвал балади на Nightwish), но все пак... идват мааалко в повечко.
Основният проблем на този албум е, че е прекалено удължен и съдържа прекалено много пълнеж под формата на интродукции, тиктакания, ала-бала приказки и никому ненужни инструментални прелюдии. Целият този излишък обаче съществува, защото очевидно албумът е писан, за да бъде не просто слушан, а и гледан. Така де, нека не забравяме, че "Imaginaerum" ще види бял свят и като филм през идната година, което си беше първоначалната идея. Точно затова не се сърдете и не се учудвайте, че целият албум звучи като холивудски саундтрак или както някои подигравателно го наричат - "дисни метъл".
С този албум за пореден път се убеждавам, че Туомас тепърва има накъде да развива композиционния си гений и че тази група я чака нов живот, изпълнен с много вдъхновение. Пък ако Таря толкова ви липсва - слушайте соловите й албуми или слушайте Amberian Dawn. Сега зад микрофона е Анет и колкото и да е трън в ушите на някои фенове, ние, сравнително безпристрастните, не чуваме какво толкова не й харесват те. И ако трябва да бъдем искрени, с риска да сме и леко груби - всичко това май идва от вродената черта на много хора по света всячески да си търсят поводи за недоволство... Ако си търсите такъв, ще го намерите. Ако не - ще се насладите на "Imaginaerum".
Да започнем с това - ако сте от онези, които мислят, че без Таря няма Nightwish (и без Киске няма Helloween), сиреч - готови сте да скърбите с десетилетия, вместо да приемете промените, то няма какво да четете нататък. Анет пеела зле, била грозна, дебела, това-онова... сори, не сме съгласни. Именно този албум се съобразява с това, в което е добра Анет и разкрива голяма част от потенциала й. Но ако сте си навили на пръста, че е зле и точка - няма да ви разубеждаваме, изборът е ваш и ние го уважаваме. Точно затова за вас има бонус-диск с инструментални версии.
И така. Албумът започва доста силно с мощната и епична двойна атака от "Storytime" и "Ghost River". "Storytime" е наистина добре композирана песен с лек, типично скандинавски индъстриъл привкус в духа на "Wish I Had Аn Angel", а "Ghost River" включва агресивни вокали от Марко Хиетала, които много добре пасват на дръзките рифове в песента. Веднага след това обаче идва странният експеримент, наречен "Slow, Love, Slow". Изведнъж се връщаме някъде в 70-те, в опушен, но луксозен пиано бар, където костюмари пият уиски, играят карти, пушат пури и къдрава руса мадама с много червено червило ни насочва револвер в главата, принуждавайки ни да изслушаме песента до края. Това странно "Sin City" чувство (имам предвид комикса, не чалготеката) няма как да не ви направи впечатление. Подобна песен е последното, което можеше да се очаква от Nightwish. Дали ще я одобрите или не - зависи изцяло от вас. Нататък динамиката се завръща с потенциалния втори сингъл (ако вярвам на инстинктите си) "I Want My Tears Back", който напомня на нещо средно между "Bye Bye Beautiful" и "The Islander", включвайки модерен, запомнящ се припев и фолклорни мотиви. След него идва другата голяма, но и много приятна за мен изненада, наречена "Scaretale", която се явява нещо като опит за "Broadway"-ски тип изпълнение, но в симфо-метъл вариант. Тези над 7 минути трябва просто да бъдат чути и оценени по достойнство, защото Туомас е надминал себе си в композиционно отношение в тази песен!
Но честно, албумът можеше спокойно да свърши тук. Следват 3 балади или общо 16 минути нон-стоп бавно темпо. И трите не са лоши сами по себе си (макар че аз никога не съм харесвал балади на Nightwish), но все пак... идват мааалко в повечко.
Основният проблем на този албум е, че е прекалено удължен и съдържа прекалено много пълнеж под формата на интродукции, тиктакания, ала-бала приказки и никому ненужни инструментални прелюдии. Целият този излишък обаче съществува, защото очевидно албумът е писан, за да бъде не просто слушан, а и гледан. Така де, нека не забравяме, че "Imaginaerum" ще види бял свят и като филм през идната година, което си беше първоначалната идея. Точно затова не се сърдете и не се учудвайте, че целият албум звучи като холивудски саундтрак или както някои подигравателно го наричат - "дисни метъл".
С този албум за пореден път се убеждавам, че Туомас тепърва има накъде да развива композиционния си гений и че тази група я чака нов живот, изпълнен с много вдъхновение. Пък ако Таря толкова ви липсва - слушайте соловите й албуми или слушайте Amberian Dawn. Сега зад микрофона е Анет и колкото и да е трън в ушите на някои фенове, ние, сравнително безпристрастните, не чуваме какво толкова не й харесват те. И ако трябва да бъдем искрени, с риска да сме и леко груби - всичко това май идва от вродената черта на много хора по света всячески да си търсят поводи за недоволство... Ако си търсите такъв, ще го намерите. Ако не - ще се насладите на "Imaginaerum".
+ + + + Плюсове.......:
Епичен, страхотно продуциран, разнообразен.
Симфо партиите и рифовете на Nightwish никога не са били по-мощни.
Анет не е Таря. И който го е осъзнал, ще разбере, че това е за добро.
Групата определено я чака нов живот.
Симфо партиите и рифовете на Nightwish никога не са били по-мощни.
Анет не е Таря. И който го е осъзнал, ще разбере, че това е за добро.
Групата определено я чака нов живот.
- - - - Минуси........:
Много удължавания, излишъци и пълнежи вътре в самите песни.
Прекалено много балади, че и повечето наблъскани една след друга.
Личи си, че му трябва и картина, освен звук.
Прекалено много балади, че и повечето наблъскани една след друга.
Личи си, че му трябва и картина, освен звук.
Подходящо за фенове на:
Within Temptation, Amberian Dawn, Delain, After Forever и др.
Автор: Zorn/Testset
-=7.5/10=-
Не са Дисни и Мики Маус - обложката и заглавието на албума май са силно вдъхновени от филма The Imaginarium of Doctor Parnassus. IMDB link
за мен това е най слабия албум на найтуиш. Такова творческо безсилие не съм чувал...нито една песен не ми грабна ухото освен донякъде last ride of the day. Другото е боза и пълнеж
Очаквах албумът да е много по-зле, но ме изненадаха приятно,... е да Анет не е Таря и това е ЗЛЕ, защото липсва дълбочина и мощ. Но пак е мнооого приличничко албумчето....
ahileas
Този албум е прекалено дълъг ... Започнах да го слушам ,но се отказах ,защото така и така не ми харесаха много и първите песни.
Ако търсите стандарти в този албум...няма да ги намерите. Концептуален албум без алтернатива /не се сещам за нищо подобно, освен в малка степен, последния албум на Judas/. Малко групи успяват успешно да разчупят границите на стилове, които имат малко допирни точки, а според мен Nightwish са направили именно това в Imaginaerum.
Хора, вие не разбрахте ли, че албума не е написан за да се чуе. Той е направен за да се почувства, Туомас иска да накара феновете да почувстват музиката а не само да я слушат. Албума е доста добър, сякаш групата откри как да се възползва от интонацията на Анет, защото гласът и звучи много по-добре от предишния албум на Nightwish. Така че трябва да приемете албума и да разберете, че Таря няма да се върне и това е бъдещето на групата.
Албумът е страхотен. Слушам го вече много пъти и всеки път ми харесва все повече. Моето мнение е, че с Анет музиката на Найтуиш звучи доста по-свежо. С Таря някак е по-мрачно и депресарско. Аз слушам Найтуиш от "98 година, така че се влюбих в тях с Таря, но и Анет ми е много симпатична. Ако желаете посетете нейния блог, тя е много мил човек. И пак за албума прекрасен е ... Туомас е истински гений в този жанр. Наслаждавайте се на творчеството и стига вече негативизъм.
АНЕТ Е ГОЛА ВОДИЦА ВСЕ ПАК ГЕНИЯ ТУОМАС КОМПЕНСИРА НЯКАКСИ МИСЛЯ СИ КАК БИ ЗВУЧАЛ НАЙТУИШ С Шарлот Веселс ИЛИ Шарон ден Адел ПРОБЛЕМА ПРИ МЕН Е ЧЕ ХАРЕСВАМ МУЗИКАТА НА ТУОМАС И СЛУШАМ САМО ИНСТРОМЕНТАЛА ОТ АЛБУМИТЕ НЕ ХАРЕСВАМ СИМФОНИЧНОТО ПЕЕНЕ В МЕТАЛА
^
Извинявай много, но Туомас хиляди пъти е казвал, че когато са избирали новата вокалистка НЕ СА ТЪРСЕЛИ оперни вокали, за да не звучи като жалко копие на Таря. Не виждам как можеш да вникне в музиката, когато слушаш само инстрУментала. Хубаво е да чуеш текста и да вникнеш в него и да разбереш какво послание носи. Туомас в много песни е изливал душата си и този албум не е изключение! Спрете вече с това Анет vs. Таря. Приемете, че Таря няма да се върне!
Напълно съм съгласна с вашето мнение. Музиката на Туомас е музика за душата и трябва да се слуша много внимателно с отворено сърце. Не разбирам какво не харесват в албума. Много е разнообразен, гласът на Анет също. Забележете как в различните песни е съвсем различна, съвсем не като в DPP. И така нека почакаме и за филма сигурно ще е нещо много вълнуващо. Оценете труда на всички за създаването на албума, все пак той е на първите места в класациите във Финландия и Швеция и най-вероятно ще надмине по интерес досегашните албуми
фен съм на Таря с Nightwish, и като се разделиха се реших да изслушам първият и солов албум...е няма такава дивна помия...както и да е тоя албум е хипер луд с голям заряд а Ghost River и I want my tears back.. са няма такива главотрошачки
Значи подред няколко неща:
1.Аз определено смятам,че като изключим една-две твърде бавни песни,останалите са страхотни като композиция.
2.Твърдо предпочитам Анет пред Таря и не ме интересува,че някой щял да каже,че гласът на Анет звучал поп.И така да е,пак е 100 пъти по-добре от дразнещото оперно виене на Таря.
3.Разберете,че Таря няма да се върне в Найтуиш(пък и тя сама си изпроси изгонването)и оставете групата намира.Като толкова харесвате Таря,слушайте самостоятелните й албуми-жената затова ги издава,за да се слушат.
4.Хич не искам да си представям Найтуиш с Шарон Ден Адел или Шарлот Веселс,понеже и двете групи(Within Temptation и Delain)звучат страхотно с Шарон и Шарлот и не ща и да чувам за промени в състава им.Освен това,готик гласове като на Шарон и Шарлот не подхождат на симфопауър музиката на Найтуиш и обратно.
5.Марко пак е уникален в тоя албум.В Ghost River разкрива глас,който не съм подозирал,че притежава.Евалла!
6.Предвид на това,че албума е концептуален,намирам обяснение за леко наивните текстове на някои песни.
7.Найтуиш експериментират със стила си,при това много успешно-не са много групите,които могат да го правят в наши дни.
8.А и да,за мен това е най-добрия албум на Найтуиш(слушал съм им всичките) до момента.Този албум даже измести предишния ми фаворит сред техните-Dark Passion Play.