Държава...: САЩ
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~38 минути
www.facebook.com/korn
www.facebook.com/korn
Голям шум се вдигна около този нов албум на Korn. След като JD и компания най-накрая се усетиха, че в последно време нещата не вървят и само най-вманиачените фенове им харесват странните експерименти, пичовете решиха да се възползват от най-модното течение в музиката - dubstep. В интервютата си Korn направо се скъсаха да се провъзгласяват за пионери и едва ли не месии за смесването на дъбстеп с метъл, явно желаейки да оставят трайна следа в историята на музикалната индустрия. Korn обаче далеч не са първите, започнали да смесват двата жанра. Примери (при това успешни) има бол, питайте чичо ви Гугъл, ако не вярвате.
Може да ви се струва, че съм настроен негативно спрямо този проект, но не е така. Даже напротив - от 8 години чакам Korn да издадат читав албум и дори с радост установих, че "The Path of Totality" е горе-долу това, което очаквах. Повечето песни са добри, макар и често на границите на посредствеността. Добрите страни на тези колаборации се изравят в това, че емблематичният за Korn издаден напред бас много добре си пасва с мазните дъбстеп електроники, а ритъмът със сигурност ще ви накара да си потропвате и да поклащате глава. Това обаче май не е достатъчно. Слушах албума без да гледам траклиста и всеки път, когато наистина си харесвах някое парче, то се оказваше с участието на Skrillex ("Get Up!" и "Narcissistic Cannibal"). Skrillex определено е човекът, който прави най-добрия дъбстеп в света в момента, но има и още една причина неговите тракове да са най-добрите в "The Path of Totality" - той е бивш вокалист на метълкор банда, а не прост диджей. Не можеш да очакваш от един обикновен DJ да разбира от рок и метъл, камо ли да ги съчетае добре с дъбстеп. Ето защо много от траковете в албума звучат някак странно и не успяват да доставят истински кеф при слушане. Така че, проблемът не е в това, че Korn са смесили дъбстеп с ню метъл. Проблемът е в това, че не всички диджеи са си свършили добре работата и в това, че много от траковете звучат като отдавна изоставени b-sides, за които смесването с дъбстеп е било последна надежда за спасение (и допълнителни кинти).
Напълно осъзнавам, че това ревю няма да зарадва нито феновете на Korn, нито дори противниците им. Но точно затова има сайтове и хора, които се скъсаха да хвалят албума и да го определят като революционен, както има сайтове и хора, които го заплюха, изгориха и оцениха с 0 звезди. Да речем, че аз съм някъде по средата. Албумът не е нито толкова добър и революционен, нито толкова скапан, колкото някои хора ще се опитат да ви убедят. Пък в крайна сметка, най-лесно е да си изградите свое мнение, след като го чуете.
Може да ви се струва, че съм настроен негативно спрямо този проект, но не е така. Даже напротив - от 8 години чакам Korn да издадат читав албум и дори с радост установих, че "The Path of Totality" е горе-долу това, което очаквах. Повечето песни са добри, макар и често на границите на посредствеността. Добрите страни на тези колаборации се изравят в това, че емблематичният за Korn издаден напред бас много добре си пасва с мазните дъбстеп електроники, а ритъмът със сигурност ще ви накара да си потропвате и да поклащате глава. Това обаче май не е достатъчно. Слушах албума без да гледам траклиста и всеки път, когато наистина си харесвах някое парче, то се оказваше с участието на Skrillex ("Get Up!" и "Narcissistic Cannibal"). Skrillex определено е човекът, който прави най-добрия дъбстеп в света в момента, но има и още една причина неговите тракове да са най-добрите в "The Path of Totality" - той е бивш вокалист на метълкор банда, а не прост диджей. Не можеш да очакваш от един обикновен DJ да разбира от рок и метъл, камо ли да ги съчетае добре с дъбстеп. Ето защо много от траковете в албума звучат някак странно и не успяват да доставят истински кеф при слушане. Така че, проблемът не е в това, че Korn са смесили дъбстеп с ню метъл. Проблемът е в това, че не всички диджеи са си свършили добре работата и в това, че много от траковете звучат като отдавна изоставени b-sides, за които смесването с дъбстеп е било последна надежда за спасение (и допълнителни кинти).
Напълно осъзнавам, че това ревю няма да зарадва нито феновете на Korn, нито дори противниците им. Но точно затова има сайтове и хора, които се скъсаха да хвалят албума и да го определят като революционен, както има сайтове и хора, които го заплюха, изгориха и оцениха с 0 звезди. Да речем, че аз съм някъде по средата. Албумът не е нито толкова добър и революционен, нито толкова скапан, колкото някои хора ще се опитат да ви убедят. Пък в крайна сметка, най-лесно е да си изградите свое мнение, след като го чуете.
+ + + + Плюсове.......:
Свежи идеи, които липсваха на бандата в последно време.
Траковете със Skrillex просто мачкат!
Басът и дъбстеп електрониките си пасват много добре.
Траковете със Skrillex просто мачкат!
Басът и дъбстеп електрониките си пасват много добре.
- - - - Минуси........:
Няколко доста посредствени трака.
Няколко силно несполучливи колаборации.
Много от песните звучат като стари и преработени b-sides.
Няколко силно несполучливи колаборации.
Много от песните звучат като стари и преработени b-sides.
Подходящо за фенове на:
Limp Bizkit, P.O.D., Deftones, Mudvayne, Coal Chamber, Skrillex и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-
По мое мнение давам още 1-2 точки отгоре. Албума не е чиста 10-ка, но определено е някъде към 8 !
Има няколко наистина хубави песни, но повечето са песни-боклук. И все пак трябва да си с по-различно ухо, за да ти хареса. Narcissistic Cannibal определено е песента на албума и си е хит.
Тия са много зле,честно.Все по-големи бози издават.
На мен пък албума ми хареса.Вярно,че има някои странни колаборации на места,но като цяло е добър.Като фаворити ми се очертават Narcissistic Cannibal,Way Too Far и Sanctuary.Bleeding Out и бонустраковете Fuels The Comedy и Tension са малко странни песни,но все пак не са лоши.От мен 7/10.