Държава...: Канада
Лейбъл....: Roadrunner/Universal
Отнема....: ~40 минути
www.facebook.com/nickelback
www.facebook.com/nickelback
Подготвяйки се за това ревю, прочетох няколко публикации за "Dark Horse", за да видя дали мнението ми съвпада поне малко с това на доказаните критици. Така току-що открих за себе си, че не съм никакъв критик (което май не е лошо). Защо ли? Защото повечето ревюта, които изчетох бяха от негативни до напълно опозоряващи, а на мен "Dark Horse" ми е един от любимите албуми на Nickelback...
Затова реших дори да не поглеждам какво мисли критиката за "Here And Now". Подходих към него без почти никакви очаквания, само след слушане на двата сингъла - "Bottoms Up" и "When We Stand Together". Поздравления именно за този им избор - това са двете най-запомнящи се и най-добре написани песни в албума! Всъщност, не знам и аз как стигнах до този извод, защото честно казано "Here And Now" не блести с кой знае какво разнообразие. Повечето песни са със средна дължина от по 3 минути и половина и залагат на стандартни структури, опростени рифове и прав ритъм. Хубавото е, че аз нямам нищо против този начин на правене на музика, затова не избухнах в ридания, хлипайки на тема "Защо тия позьори не изсвирят нещо в такт 9/8". Факт е обаче, че и постоянно правият или механичен ритъм по някое време стават прекалено ушебийно повтарящи се, за да не им обърнем внимание.
Въпреки опростените си формули, някои песни все пак успяха да ми направят извънредно добро впечатление. Така към двата сингъла (купонджийската "Bottoms Up" и мелодичната и химноподобна "When We Stand Together") си добавих мръснишката "Gotta Get Me Some", електронно-подкрепената "Kiss It Goodbye" и иначе доста предвидимата, но добре направена балада "Lullaby". За разлика от тях, за много дразнещ елемент в албума намирам кънтри-влиянията, които се чуват в някои тракове. Явно пичовете често разпиват в Тексас, защото ако не знаех, че са канадци, веднага щях да ги заклеймя като южняци. Но както и да е. Оттук нататък мога да отбележа няколко нелоши, но безлични песни, с присъствието на каквито обаче всеки фен на групата (и аз в това число) вече би трябвало да е свикнал, хехе!
Честно, за този албум няма какво чак толкова да се каже. С риск да се потретя или пошестя (яка дума), "Here And Now" е един опростен, праволинеен, ритмичен, неангажиращ и разпознаваем Nickelback-ски албум, изпят с перфектния пост-гръндж глас (хвала на Чад за това). Така че ако не изпадате в крайни фенски драматизми и/или критични трансове, то "Here And Now" ще се задържи в плейъра ви за повече от едно слушане, макар да е и доста далеч от най-доброто, което сме чували от Nickelback.
Затова реших дори да не поглеждам какво мисли критиката за "Here And Now". Подходих към него без почти никакви очаквания, само след слушане на двата сингъла - "Bottoms Up" и "When We Stand Together". Поздравления именно за този им избор - това са двете най-запомнящи се и най-добре написани песни в албума! Всъщност, не знам и аз как стигнах до този извод, защото честно казано "Here And Now" не блести с кой знае какво разнообразие. Повечето песни са със средна дължина от по 3 минути и половина и залагат на стандартни структури, опростени рифове и прав ритъм. Хубавото е, че аз нямам нищо против този начин на правене на музика, затова не избухнах в ридания, хлипайки на тема "Защо тия позьори не изсвирят нещо в такт 9/8". Факт е обаче, че и постоянно правият или механичен ритъм по някое време стават прекалено ушебийно повтарящи се, за да не им обърнем внимание.
Въпреки опростените си формули, някои песни все пак успяха да ми направят извънредно добро впечатление. Така към двата сингъла (купонджийската "Bottoms Up" и мелодичната и химноподобна "When We Stand Together") си добавих мръснишката "Gotta Get Me Some", електронно-подкрепената "Kiss It Goodbye" и иначе доста предвидимата, но добре направена балада "Lullaby". За разлика от тях, за много дразнещ елемент в албума намирам кънтри-влиянията, които се чуват в някои тракове. Явно пичовете често разпиват в Тексас, защото ако не знаех, че са канадци, веднага щях да ги заклеймя като южняци. Но както и да е. Оттук нататък мога да отбележа няколко нелоши, но безлични песни, с присъствието на каквито обаче всеки фен на групата (и аз в това число) вече би трябвало да е свикнал, хехе!
Честно, за този албум няма какво чак толкова да се каже. С риск да се потретя или пошестя (яка дума), "Here And Now" е един опростен, праволинеен, ритмичен, неангажиращ и разпознаваем Nickelback-ски албум, изпят с перфектния пост-гръндж глас (хвала на Чад за това). Така че ако не изпадате в крайни фенски драматизми и/или критични трансове, то "Here And Now" ще се задържи в плейъра ви за повече от едно слушане, макар да е и доста далеч от най-доброто, което сме чували от Nickelback.
+ + + + Плюсове.......:
Чад за проеден път показва, че е идеалният вокалист за този тип музика.
Няколко открояващи се и вдигащи настроението трака + един неоспорим хит.
Висококачествена продукция и звук.
Няколко открояващи се и вдигащи настроението трака + един неоспорим хит.
Висококачествена продукция и звук.
- - - - Минуси........:
Праволинеен, предвидим и сравнително еднообразен.
На места са на ръба да засвирят модерен кънтри-рок...
На места са на ръба да засвирят модерен кънтри-рок...
Подходящо за фенове на:
3 Doors Down, Theory of a Deadman, Skillet, Seether, Hinder и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-
Не съм особено съгласен с автора на ревюто. Много харесвам Nickelback, но с този албум те доказаха, че бягат от стила си. Nickelback правеха хард рок музика до 2005г. (включително). След това през 2008г. вкараха в "Dark Horse" много поп елементи. Същото е и с "Here and Now" - много поп орнаментика. Единствената песен, която подхожда на истинския им стил и поне малко ми напомни за "Silver Side Up" e Gotta Get Me Some.
E.R.R.,
Аз бих казал, че албумът не е поп-ориентиран, а е просто по-"мейнстрийм" от предшествениците си. Nickelback никога не са били толкова тежки, че да говорим за някаква фрапираща стилова промяна. И съм напълно съгласен с колегата, че са все така разпознаваеми. Не съм съгласен с други неща, както и с някои от ползваните понятия, но това вече си е за личен разговор :D
Поздрави!
- Zorn
Много добър албум, но може с едно ниво по слаб от могъщия "Dark Horse".
Както обикновено баладите са най-добрите песни в албума.
Съгласен съм, че Никълбек никога не са били тежки. Все пак ако сравнявате "Here and Now" с "Dark Horse" албема не изглежда толкова слаб. Но, ако го съпоставите със значително по - некомерсиалния "All The Right Reasons", ще стигнете до заключението, че албума е наистина слаб. Просто като изслушате двата албума един след друг ще забележите разликата в звученето.
По- скоро ще си пусна чалга, отколкото Nickelback!
Албумът е много добър.Можеше да е малко по-китарен на места,но в никакъв случай не може да му се лепне етикета "поп".Групата е запазила своето разпознаваемо звучене и гласът на Чад сам по себе си е един огромен плюс за албума.Според мен обаче това е един от най-изчистените им албуми(наред с All The Right Reasons)и лично на мен ми се очертава като фаворит сред дискографията им досега.Давам му 10/10.