TODAY'S METAL

Стил......: Christian Deathcore

                "We play metal. We worship our Lord". С тези две прости, но ясни изречения, In the Midst of Lions описват това, което правят и което всеки, загледал се в тази готина обложка, би трябвало да знае. И не лъжат! Метълкор, деткор, брейкдауни, екстремни вокали, китари на преден план, силно религиозни текстове и сравнително кратки песни. Това ви чака, ако посмеете да посегнете към сериозният лъв с качулката и да извадите диска, който той пази зад себе си.
         Ако и преди сте чували албуми на ITMOL, или поне миналогодишния им "The Heart of man", то надали ще останете много изненадани, но за сметка на това ще бъдете доволни от чутото. Още първите секунди на откриващата "False Idols" ще ви отвеят перчема назад, щом от колоните ви избучи могъщият рев на Мат Дженсън (вокали) и още на първия брейкдаун ще ви дойде такъв пауър, че ще си ударите коляното в масата толкова силно, че ще ви паднат колонките на земята...! Е, добре де... поне така стана с мен, нищо не ви гарантирам. Темата с брейкдауните обаче не е приключила. Например, тези от вас, които знаят какво е "2-step", ще го усетят в много от брейковете. Но това не е всичко (както казваше Хорст Фукс, докато ни предлагаше V-образни рендета по телевизията)! Китарите са тези, които "помагат" на брейкдауните, като не спират да изливат технични рифове, докато траят предразполагащите към праведен мош бийтове. Дотук с брейкдауните, път на китарите! Райън Макалистър (китари) и Сам Пенер (китари) вършат прекрасна работа заедно, давайки на "Shadows" най-добрите си рифове досега - мачкащи, плътни, тежки, технични и грабващи. Просто не можеш да не им обърнеш внимание... особено на тези в "Prepare the Way" и "False Idols".
        Ако трябва да търся кусури на "Shadows" (а изобщо не ми се иска), един от тях със сигурност ще е краткостта му. Първият път го пуснах, отидох до тоалетната и докато се върна, той почти се беше извъртял. От това си направих и извода, че ползването на смартфон в тоалетната кара времето да лети, но това е тема на друг размисъл. И все пак, 31 минути са прекалено малко, точно както 62 са прекалено много. Добавяйки и соления якус на сравнително еднообразното темпо, накрая е напълно възможно да останете с впечатлението, че сте слушали една 31-минутна песен...
        Каквото и да си говорим обаче, аз си харесах албума и не спрях да куфея и да се пълня с енергия през всичките 8 пъти, в които го изслушах. На мен това ми беше достатъчно, за да знам още от самото начало каква оценка да поставя на "Shadows". Ако и вие като мен недолюбвате критика в себе си, просто се отпуснете и се оставете на ITMOL да ви заредят с една епична доза енергия, която този албум несъмнено притежава. И си пазете коленете...

Могъщ, здрав, плътен, леко епичен и изпълнен с огромно количество енергия.
Специални адмирации за вокалите и китарите!
Качествена, детайлно изчистена продукция.
Ако се интересувате от това - текстовете са изключително силни.

For Today, As Hell Retreats, Within The Ruins, Sleeping Giant и др.