TODAY'S METAL

Стил......: Melodic Death Metal

        Threat Signal май най-накрая нацелиха правилната посока. Какво ли не опитваха тия момчета досега, колко ли музиканти не смениха и накрая все се получаваше някакъв добър, но доста странен и противоречив краен резултат. Ето, че сега Threat Signal издават едноименен албум, което можем да разбираме като "Ето това сме ние, намерихме се, ей ни на!" и затова с известна доза вълнение и малко скептицизъм заръфах здравия целофан, обгърнал този диск и великолепната му обложка, сложих си тениската с артуърка и заслушах.
        Сещате ли се как в анимациите някой герой отваря врата на малко килерче, а отвътре изпадат хиляди неща, включително 3-тонни наковални? Подобен беше и ефектът, щом пуснах диска в плейъра и започна "Uncensored". Мощни двойни каси, тежки и насечени рифове, мелодични припеви и разнообразни вокали от Джон Хауърд. Всичко това в малко повече от 3 минути. Някои групи нямат толкова рифове и разнообразие в цялата си дискография, какво остава за песен от 3 минути! След като "Comatose" и "New World Order" (впоследствие и мелодичната "Disposition") също се отнесоха по подобен начин с ушите ми, вече бях сигурен, че харесвам този албум и новооткритото лице (макар и закрито с чувал на обложката) на Threat Signal.
        За добро или за зло, действието нататък не ме изненада особено. Все така страхотни рифове, сола, великолепни барабани и естествено, чудесни вокали от Джон Хауърд, който пее като за трима в тоя албум! Освен обичайните си крясъци, Джон вкарва и по някой и друг по-нисък грухтеж, малко чисти вокали и... нещо средно. Ако и преди сте слушали Threat Signal, веднага ще разберете какво "нещо средно" имам предвид, но ако не сте - говоря за смес от чисти и крещящи вокали, тип "крещенето на Честър от Linkin Park". Съжалявам за тъпия пример, но не го казвам, за да сравнявам Linkin Park с Threat Signal (lol), а просто защото това ми се стори като най-лесния начин за обяснение. Това, което държа да допълня е, че в общата (звукова) картинка се усещат и типичните за Threat Signal траш-влияния и специфичен футуристичен индъстриъл привкус, постигнат обаче без наличието на открояваща се преден план електроника.
        Като слабост в "Threat Signal" бих посочил липсата на особено разнообразие в цялостния му вид. Да, всички песни са страхотни и доста разноорбазни сами по себе си, но при едно слушане на албума от край до край ще започнете да усещате една лека повтаряемост, която обаче не е в чак такива големи количества, че да дразни прекалено.
        Мисля, че не е нужно да ви тормозя с още празни приказки за това коя песен с какво точно е добра, нито пък ми се търсят кусури, под вола теле, под сифона - сандвич и така нататък. Затова ще ви оставя сами да чуете "Threat Signal" - най-тежкият, най-мрачният и най-изпипаният албум на групата досега. Не мисля, че ще останете недоволни от чутото.

Мрачен, тежък, футуристичен, умерено мелодичен и хирургически изпипан.
Джон Хауърд надминава себе си зад микрофона!
Китари, барабани, бас... няма слабо звено!
Най-яката обложка, която съм виждал тази година!

Mnemic, Fear Factory, Sybreed, Dry Cell, Arkaea, Raunchy и др.