TODAY'S METAL

Стил......: Folk Metal

Нещо не мога да ги разбера Tanzwut в последните години. Опитвайки се да избягат от имиджа си отпреди 10 години, когато ги сравняваха много с Rammstein заради голямото количество електроника, те решиха да го карат по-полека и да правят нещо средно между индъстриъл и фолк метъл. Резултатът бе великолепният "Schattenreiter".

Днес, 5 години по-късно и вече без емблематичния китарист Патрик, Tanzwut тотално се отдадоха на фолк метъла. Електроники и клавишни вече почти не се чуват, а помен от индъстриъл не е и останал. И защо? Не знам дали ги е страх, че случайните слушатели може да ги сравнят с Rammstein, но по-скоро би трябвало да ги е страх, че и те най-накрая ще станат една от 2895267-те еднакво звучащи немски фолк метъл банди, ползващи един и същи гайди, ако продължават така.

Но нека казаното дотук не ви отчайва, защото въпреки всичко, "Weiße Nächte" е един добър албум. Каквото и да си говорим, Tanzwut знаят как да правят качествена музика и момчетата определено надуват гайдите с по-голяма страст от повечето си колеги. Песни като заглавната, "Ein Wahrer Spielmann", "Königin Der Nacht" и "Du Bist Nicht Gott" дори ми дават надежда, че Tanzwut все още знаят как да изкарат тежък и мощен саунд от китарите си. Това е и един от големите плюсове на албума - продукцията, която се е погрижила именно за това тежко и модерно звучене, без което "Weiße Nächte" щеше да отнесе много по-тежко справедливия ми гняв. Гласът на Teufel също е на висота (както винаги) и няма да се учудя, ако започнете често да си припявате с него. Поне аз сторих така нееднократно. За това, разбира се, допринесоха и някои от наистина грабващите мелодии, пръснати из албума. За съжаление обаче, всичко това някак не ми беше достатъчно.

Честно казано, силно се притеснявам за бъдещето на тази група (която преди 5 години смело слагах сред любимите си). Ако това е резултатът на 5-годишния им труд и особено ако имаме предвид изгъзиците, с които се занимаваше Teufel (сиреч - умопомрачително тъпия му солов албум), както и последният инструментален албум, който извадиха, нещата май никак няма да са наред. С риск да повторя това, което казах за Saltatio Mortis, "Weiße Nächte" е просто поредният албум на Tanzwut - нищо повече. Да, щях да го харесам, ако им беше дебют и да, харесвам го и сега. Само че... да, нямаше да си го пусна повече от 2-3 пъти и не, нямаше да го запомня с нищо открояващо се, просто защото няма с какво. Да, някои ще кажат, че групата се развива, но за мен това си е чист регрес. Електрониката беше това, което правеше Tanzwut интересни и по-големи от останалите и караше феновете да чакат с нетърпение следващия релийз. А този албум... егати, дори феновете едвам разбраха, че изобщо е излязъл. Е, това е то. И нека почакаме да чуем какво е сътворил Патрик с Ostfront, току-виж е било добра идея да напусне Tanzwut.

Здрав, солиден саунд, тежки китари и добри вокали.
Някои запомнящи се и забиващи се в мозъка мелодии.
Урок по правене на добър "средновековен" фолк метъл.

In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Saltatio Mortis, Schandmaul и др.