TODAY'S METAL

Стил......: Oriental Progressive/Power Metal

        Да, Тунис. И да, ориенталски пауър-прогресив. Ако в момента гледате с физиономия тип "WTF?!" и леко объркан поглед - не се бойте, нормално е. И аз бях така, преди за първи път да чуя музиката на Myrath. А тя, драги приятели, може да ви доведе до екстаз, при единственото условие, че сте отворени към подобни смесици на съвременен метъл с типична арабска музика. Това, което е добре да знаете предварително е, че фактът, че групата е от Тунис, изобщо не й пречи да звучи напълно адекватно на световната метъл сцена. Сред хората, занимавали се с миксирането и мастеринга на албума са Фредрик Нордстрьом (Dimmu Borgir, In Flames) и Йенс Богрен (Symphony X), така че вярвайте ми, не става дума за някакво жалко подобие на изпаднал първичен близкоизточен метъл, а за истински качествен, завършен продукт.
            Веднага щом си пуснете "Tales of the Sands", ще разберете за какво говоря. Ориенталските мотиви са изключително открояващи се и включват много традиционни за Близкия изток фолклорни инструменти като тяхната типична цигулка (кеманча), уд, лютня, тарамбуки и прочие (може и да бъркам за някой от иснтрументите, извинявам се предварително). Откриващата "Under Siege" и изключително мелодичната "Braving the Seas" (която включва доста напомнящи на българско хоро елементи малко след средата си) ще ви потопят напълно в епичната пустинна атмосфера на "Tales of the Sands", макар не и без помощта на великолепния глас на вокалиста Захер Зургуати. Заглавната песен пък представлява типична арабска музика (с текст на арабски), само че чудесно украсена с тежки китари и мощна ритъм секция. Нататък прог-пауър влиянието надделява над фолклорните елементи, които обаче не спират да присъстват неотменно във всеки трак. Така например "Wide Shut" включва няколко чудесни клавишни сола, последвани от соло на кеманча, докaто в "Requiem For a Goodbye" надделяват китарните сола. "Beyond the Stars" пък е една от най-интересните песни в албума - тежка, с насечени рифове, мелодична и с изненадващ, изпят на арабски припев, който ще ви обърка доста в първия момент.
        Това, което можем да кажем за албума като цяло е, че е прилично добър, ненатоварен с излишни удължавания и неравноделности, с перфектно вмъкнати ориенталски елементи и отлични вокали, а всеки инструмент звучи добре на мястото си и да своя собствена мощ на целия албум. Като проблеми можем да отчетем голямата прилика на бандата с групи като Orphaned Land, Dream Theater, Symphony X и дори Queensryche. Като човек, който не е особено голям фен на нито една от изброените банди обаче мога смело да заявя, че "Tales of the Sands" ще се хареса не толкова на най-претенциозните прог-фенове, колкото на онези, които ценят музиката такава, каквато е (и особено експерименти от подобен тип) и не им пука дали идва от Тунис, Израел, Сенегал или Каспичан. Пък и в крайна сметка този "ориенталски експеримент" определено се отдава на Myrath, като определено не мога да кажа същото за много други техни по-популярни колеги.

Албум със силна атмосфера.
Много добро преплитане на съвременен метъл и арабски фолклор.
Изненадващо добър, многопластов саунд.

Orphaned Land, Amaseffer, Dream Theater, Symphony X и др.