Държава...: САЩ
Лейбъл....: Roadrunner
Отнема....: ~62 минути
www.facebook.com/megadeth
www.facebook.com/megadeth
През 1983-та в Лос Анджелис... дрън-дрън, всички знаете, кои са Megadeth. Дразнещо е да виждаш безкрайни редове с обяснения и "интересни" факти за група от подобен ранг, нали? Затова нека се впуснем директно към "13", "Thirteen", "TH1RT3EN" или каквито още вариации в имената си има този албум.
Megadeth, както надявам се сте забелязали, винаги са се движели в крак с времето. Продукцията им винаги е била модерна и на ниво, но тази в "Thirteen" просто надминава всички предишни! Слушам тая банда от незапомнени времена и не помня някога да са имали толкова изчистен и здрав саунд! Китарите са по-тежки от всякога и блестят с кристален звук, басът се влива плавно в тях, барабаните са плътни и дорбе озвучени, а гласът на Дейв... е, добре де, той си е същият. Някои го харесват, някои не, някои го боготворят (бях направил лапсус с "поготворят", хах), някои му се присмиват... аз съм някъде по средата. От една страна - какво биха били Megadeth без Дейв?! Но от друга - неведнъж съм си представял как би звучала дадена песен с някой наистина добър вокалист. И този път се случи така, признавам.
Но стига за моите фантазии. Да се върнем в реалността. А тя е, че "Thirteen" наистина успя да ме изненада. По незнайни причини вече се бях примирил с мисълта, че ще започнат да стават постепенно като Motorhead - да издават албуми през 2-3 години и да си бичат едно и също до откат (и Motorhead харесвам, но в последните години не им различавам песните една от друга). Е, за щастие не стана така, макар че по мое мнение албумът не тръгва с много убедителен старт. В първата му част единствено сингълът "Public Enemy №1" ми хвана здраво ухото, но няколко песни по-късно, тъкмо когато вече бях започнал да се притеснявам, дойде жестоката поредица (през един трак) от "Never Dead" (мощни двойни каси), "Fast Lane" (адски здрав риф), "Wrecker" и "Deadly Nightshade" (със сТРАШен риф, който определям за най-добрия в албума). Ето така ги обичам Megadeth! Не че не заслушах с интерес полу-баладичната и силно политическа "Millennium of the Blind" или епичната "13", но някак... харесвам онази страна на Megadeth, която ме кара да куфея. И най-хубавото е, че в "Thirteen" ще чуете доста от тази им страна. Възможно е също като мен да не харесате всички песни в албума, но при толкова много качествен материал, със сигурност ще имате да направите един много приятен избор.
Предполагам, че от това ревю не сте разбрали какво точно съдържа този албум, но ако ви е страх да го чуете или дори изобщо се замисляте дали има смисъл да го слушате, то значи изобщо не разбирам защо сте прочели този текст чак дотук. Е, не бойте се, заслужава си! Пък и го няма Лу Рийд, така че дори няма и старчески брътвежи върху готините рифове... Go for it!
Megadeth, както надявам се сте забелязали, винаги са се движели в крак с времето. Продукцията им винаги е била модерна и на ниво, но тази в "Thirteen" просто надминава всички предишни! Слушам тая банда от незапомнени времена и не помня някога да са имали толкова изчистен и здрав саунд! Китарите са по-тежки от всякога и блестят с кристален звук, басът се влива плавно в тях, барабаните са плътни и дорбе озвучени, а гласът на Дейв... е, добре де, той си е същият. Някои го харесват, някои не, някои го боготворят (бях направил лапсус с "поготворят", хах), някои му се присмиват... аз съм някъде по средата. От една страна - какво биха били Megadeth без Дейв?! Но от друга - неведнъж съм си представял как би звучала дадена песен с някой наистина добър вокалист. И този път се случи така, признавам.
Но стига за моите фантазии. Да се върнем в реалността. А тя е, че "Thirteen" наистина успя да ме изненада. По незнайни причини вече се бях примирил с мисълта, че ще започнат да стават постепенно като Motorhead - да издават албуми през 2-3 години и да си бичат едно и също до откат (и Motorhead харесвам, но в последните години не им различавам песните една от друга). Е, за щастие не стана така, макар че по мое мнение албумът не тръгва с много убедителен старт. В първата му част единствено сингълът "Public Enemy №1" ми хвана здраво ухото, но няколко песни по-късно, тъкмо когато вече бях започнал да се притеснявам, дойде жестоката поредица (през един трак) от "Never Dead" (мощни двойни каси), "Fast Lane" (адски здрав риф), "Wrecker" и "Deadly Nightshade" (със сТРАШен риф, който определям за най-добрия в албума). Ето така ги обичам Megadeth! Не че не заслушах с интерес полу-баладичната и силно политическа "Millennium of the Blind" или епичната "13", но някак... харесвам онази страна на Megadeth, която ме кара да куфея. И най-хубавото е, че в "Thirteen" ще чуете доста от тази им страна. Възможно е също като мен да не харесате всички песни в албума, но при толкова много качествен материал, със сигурност ще имате да направите един много приятен избор.
Предполагам, че от това ревю не сте разбрали какво точно съдържа този албум, но ако ви е страх да го чуете или дори изобщо се замисляте дали има смисъл да го слушате, то значи изобщо не разбирам защо сте прочели този текст чак дотук. Е, не бойте се, заслужава си! Пък и го няма Лу Рийд, така че дори няма и старчески брътвежи върху готините рифове... Go for it!
+ + + + Плюсове.......:
Албум, изпълнен с много здрави рифове (особено този в "Deadly Nightshade").
Качествен, модерен, изчистен, тежък, кристален саунд.
Поредното доказателство за неизчерпаемостта на бандата.
Качествен, модерен, изчистен, тежък, кристален саунд.
Поредното доказателство за неизчерпаемостта на бандата.
- - - - Минуси........:
Сравнително неубедителна първа половина.
Някои излишни удължавания и излишни мини-сола.
Някои излишни удължавания и излишни мини-сола.
Подходящо за фенове на:
Metallica, Anthrax, Exodus, Annihilator, Overkill, Pantera и др.
Автор: Zorn
-=8/10=-
Много исках да чуя албума още когато чух че ще излизал. Подареха ми го за коледа и докато го разопаковах разбрах че ще е як. Пуснах си го и чух най-покъртителните парчета които бях слушал някога!!! Станаха ми любими Sudden Death, Never dead, 13,и Fast lane. Купете си албума още днес ПОКЪРТИТЕЛЕН Е!!!