TODAY'S METAL

Стил......: Avantgarde Rock/Metal

Следващите редове няма да се усладят на хората, които харесват този албум. Моите уважения, приятели, но... просто не четете, ако сте сред тези хора. И така. Деца, наркотиците са лошо нещо. Ако не вярвате, чуйте "Lulu". Според интервютата, взети с Лу Рийд и Metallica, този албум е вдъхновен от някакви пиеси на някакъв немски писател (който никой досега не беше чувал, но сега около 3 милиарда човека ще кажат, че им е любим, че е гений и че ние нищо не разбираме). Не им вярвайте! Този албум не е вдъхновен, а е вдишан! И то под формата на изпарения от една огромна клада с бракувани и потенциално опасни, адски мощни психо-наркотици. Не виждам друго рационално обяснение и причина "Lulu" изобщо да съществува.

Нека обаче споменем, че това не е албум на Metallica. Четворката са нещо като гост-музиканти на Лу. Проблемът е, че май не са подходящите музиканти точно за този проект. Опитват се момчетата да свирят нещо от време на време, вкарват някой и друг здрав риф, но така и не се разбира защо изобщо са се навили да участват в това недоразумение. Тяхната музика е оставена на около 10 децибела под гласа на Лу в крайния микс, което също не е за вярване. По-лошото е, че всъщност Metallica си забиват здраво, а отгоре Лу се прозява, имитирайки фалшиво пеене (представяйте си за какво фалшиво пеене иде реч), при това с уникална старческа енергия (украсена с малко деменция). Още по-лошото е, че неговото ломотене не се връзва по абсолютно никакъв начин с инструментала, звучащ зад него. Това бе един от знаците, ясно показващи, че Лу и Metallica не са работили много-много заедно и по всяка вероятност дори и не са записвали заедно. Metallica си свирят едно, Джеймс си пее към него, а Лу си дърдори нещо съвсем друго през цялото време. Уви, дори адски готините рифове като този в "Dragon" (макар и да се повтаря над 10 минути един и същ) и този в края на "Frustration", не успяват да спасят положението.

Всичко това ме накара да си мисля, че слушам някаква пародия. Подигравка, направена от някой случаен тарикат в домашни условия. Питах се: "Егати, кой е тоя досаден тип, дето се лигави така и се прави на дядка?", пък то си се оказа Лу Рийд. Няма шега, няма измама, няма пародия. Няма и смисъл. Направо да му стане тъжно на човек. От една страна ми е тъжно за Лу Рийд, който звучи като много тежко болен старец. От друга ми е тъжно за феновете на Metallica, които бяха излъгани преди около година, че "се пише нов материал", а след като материалът бе пуснат и закономерно оплют, изведнъж Джеймс каза "това не е албум на Metallica". Тъжно ми става и че някои хора все пак ще намерят някаква музикална стойност в това претенциозно музикално недоразумение. Тъжно ми е и за изхвърлените в този албум здрави рифове, които можеха да послужат прекрасно за бъдещия материал на Metallica.

Хубавото е, че "Lulu" предразполага към здраво изкуфяване. Ако не вярвате - само чуйте колко е изкуфял вече дядо ви Лу. С две думи - не си давайте парите за този албум! По-добре купете малко хероин, надрусайте дъртия клошар от подлеза до вас и го накарайте да пее стари градски песни, докато от VEF-a му бучи "Fuel". Крайният резултат ще е горе-долу същия като "Lulu" (ако не и малко по-добър).

Финален абзац - с него искам да ви призова да си изрежете инструменталните части на Metallica от този албум и да си сглобите от тях една хубава нова тяхна песен, а не да се мъчите час и половина с "Lulu". Пък ако не - приемете "Lulu" като някакво гениално абстрактно изкуство и "оставете невежите да си слушат простия метъл".

Няколко страхотни сами по себе си рифа (иначе оценката щеше да е с 1 по-ниска).
Ако не друго, то поне вече знаем със сигурност, че Джеймс не е стол. I AM THE TABLE!!!

Lou Reed, Metallica... може би... и др.