TODAY'S METAL

Стил......: Alternative Metal

                Нека името не ви бърка - Emil Bulls не са "емо". Спокойно, на мен също това ми беше първата асоциация, когато ги чух преди години. Всъщност, трудно е да се каже какво точно свири тая група. Най-бързо можем да ги определим като кросоувър, но музиката им не се вписва напълно в това опростено определение. И точно това е една от най-готините черти на Emil Bulls!
        Групата има вече доста дълга история (над 15 години на сцената), но едва в последните 3-4 години изплува от дълбокия ъндърграунд и си събра солидна фен-база. Няма обаче да ви отегчавам с биографии, затова ще мина директно на "Oceanic". Това е шести студиен албум за бандата и в него най-накрая си проличава колко много са узрели тия момчета през годините и се усеща огромния напредък от "The Black Path" насам. "Oceanic" е цели 50 минути дълъг, което често е предпоставка за скучен албум, но Emill Bulls са преодоляли този проблем, изпълвайки "Oceanic" с разнообразни по темпо, усещане и жанр песни. Така например "Epiphany", "Not Tonight Josephine" и "All Systems Go" са чистокръвен ню метъл, "Battle Royal" и адската резачка "We Don't Believe In Ifs" са откровено екстремни и избиват на метълкор, "The Jaws of Oblivion", "I Bow To You", "The Saddest Man On Earth Is the Boy Who Never Weeps" и "Dancing On the Moon" са учудващо леки алт-рок баладки, "Between the Devil And the Deep Blue Sea" избива на нещо средно между индъстриъл/ню метъл и мелодичен метълкор и т.н. и т.н. Вярвам, че схващате идеята, а именно - този албум трудно ще ви доскучее. В него има и една особена епичност, за която спомага най-вече гласа на Кристоф фон Фрайдорф. Тоя момък напет има жесток тембър и се справя прекрасно както с уникалните си и веднага разпознаваеми крещящи вокали, така и с чистото пеене. Хармоничните бек-вокали и сложените тук-там клавишни и симфо-партии също внасят свеж полъх на разнообразие в "Oceanic".
        Та, ако ви е писнало от еднаквеещи американски ню метъл банди, то не би било зле да чуете Emil Bulls. В тези 50 минути на "Oceanic" има за всекиго по нещо (не е речено, че ще харесате всичко в него) - по-тежки, по-леки, много тежки, много леки, средно тежки, средно леки... изобщо всякакви песни, които да си слушате в зависимост от настроението ви. Това, което е важно, за да харесате албума, е начинът, по който ще подходите към него. Ако очаквате да харесате ВСИЧКО в него, ако бързате да си правите изводите от 2 песни или ако очаквате да чуете някакви гениални инструментални излияния - спестете си труда и потърсете другаде. Важно е и да обърнете внимание на това, което слушате, защото иначе има много предпоставки албумът да ви мине покрай ушите и да останете с впечатлението, че близо час сте слушали някаква свирепа тъпня. Ако пък вече се чувствате объркани и сте загубили нишката на течащата ми като резлива боза мисъл, позволете ми да ви объркам още повече, като ви дам ВИДЕО към една от най-леките песни в албума и ви кажа, че не трябва да си правите изводите от нея. Yeah!

Мелодичен, агресивен, тежък, лек, или просто казано - разнообразен.
Има си песен за всяко настроение.
Запомнящ се, съдържащ пълнещи душата пасажи и... добре изпят.
Има нещо наистина специално тук... но трябва да се слуша внимателно, за да се усети!

A Day To Remember, 4Lyn, Callejon, H-Blockx, 55 Escape и др.