TODAY'S METAL

Стил......: Punk Rock/Melodic Hardcore

        Не знам дали ме е налегнала някаква есенна апатия или просто не излизат много готини албуми в последните няколко дни, но през изминалата седмица ми идеше да хейтна абсолютно всичко, което ми попадна. С мъка и зор изслушах няколко албума, които уж очаквах с интерес, пък се оказала пълни диарии, затова не протегнах ръка към "Empty Hands And Heavy Hearts" с голям ентусиазъм, особено имайки предвид не особено интересния им миналогодишен дебют. Фактът, че едва не обърках обложката с тази на последния A Day To Remember също не ми донесе много емоции, но въздъхнах и докато се питах защо толкова много от албумите на Victory Records са с такъв тип обложки, пуснах диска в плейъра.
        И тук ми дойде ентусиазмът! Не мога да кажа, че  откриващата "Hope Slips Away" ми отвя мозъка, но определено ми вдъхна надежда, че най-накрая ще чуя нещо динамично и приятно в духа на A Day To Remember и Rise Against. За моя голяма и много приятна изненада, следващите четири трака - "Empty Hands", "Erie", "Valleys" и "Injustice" изобщо не снижиха темпото, а продължиха да ме радват с една чудесна смесица от динамичен пънк-рок и мелодичен хардкор. Оказа се, че в този албум изобщо няма балади, бавни песни и друг тип драматизации, което ми направи допълнително добро впечатление. От друга страна, това може да се приеме и като проблем за разнообразието в "Empty Hands And Heavy Hearts", защото когато в един албум има само и единствено бързи парчета, опасността да изгубите интерес и да си отвлечете вниманието е доста голяма. Все пак обаче, момчетата от CYE са се постарали да сложат по нещо запомнящо се във всеки трак, като поне на мен най-силно впечатление ми направиха по-екстремните пасажи във великолепната "Wolves", както и пръснатите из албума мелодични припеви и типични за пънк-рока добри вокални хармонии.
        Забележки? Да, имам. Едните са отправени към вокалиста Шейн Реймънд, чиито гласни струни изливат разни странни тонове от време на време, макар и да не можем да говорим за сериозни проблеми във вокално отношение като цяло. Друга част от мъмренето ми отива към Тим Фрисен, който държи един и същ пънк/ой ритъм в половината албум. Това със сигурност ще досади на много хора и с течение на времето може сериозно да заличи добрите впечатление от наистина ударното начало на "Empty Hands And Heavy Hearts".
        Това е то. Приятен, диамичен и неангажиращ албум, без силно изявен хитов трак. Албум, който може да ви разбуди добре в началото на работната седмица (или в неделя сутрин), но който надали бихте изслушали многократно от край до край, освен ако не сте болен пънк-рок/мело-хардкор фен.

Динамичен, приятен, свеж, неангажиращ и енергичен.
Мелодичните и екстремните включвания са се получили доста добре.
Много добра смесица от пънк-рок и мелодичен хардкор.

A Day To Remember, Rise Against, Ignite, Offspring и др.