TODAY'S METAL

Стил......: Trancecore/Post-Hardcore

        Стане ли дума за електронно-ориентиран пост-хардкор от САЩ, веднага на акъла ми идват поне 10 добили популярност имена. И честно казано, Casino Madrid ми напомниха по малко за всяко едно от тези имена. Или с други думи - пичовете не обръщат наопаки представите ни за музика, но пък се справят добре с това, с което са се захванали. И не знам точно колко са млади, но определено музиката им е предназначена за по-млада аудитория. Което автоамтически значи, че "haters gonna hate".
        Дебютен. Неангажиращ. Кратък. Това са основните определения за "Robots". В него по-запознатите от вас несъмнено ще чуят влияния (или прилики) на групи като Asking Alexandria, Woe Is Me, Dream On Dreamer, Abandon All Ships, This Romantic Tragedy, A Bullet For Pretty Boy и прочие. Чувам ги и аз. За тези от вас, на които гореизброените групи не предизвикват реакция от типа на "Аа, да, тия ги знам", ще поясня - купища електроника, пост-хардкор, метълкор и няколко диапазона с крещящи/чисти/лигави чисти/грухтящи вокали. В "Robots" не ви очаква нещо повече от това. Впрочем, то ако имаше повече, щеше да е излишно и вероятно щеше да се получи някаква зверска шумотевица, тъй като Casino Madrid така и така не са от най-"кротките" банди и често прекрачват границата на високите честоти и децибели. Така например в желанието си да сложат електроника за фон, на някои места се получава едно високочестотно свистене, което при по-усилен "treble" на еквалайзера, може да ви прониже мозъка като торбичка от "Фантастико", пълна с 8 вида чипс.
        За щастие обаче в албума има много малко продукционни недостатъци. Друга добра новина е, че качествената и зарибяваща електроника в албума е в доста солидни количества, така че други оплаквания от нея нямам. А и все пак разбиващи тракове като "Life Sentencer" и "Fantasy vs Reality" могат да ме накарат да простя всяка грешка. Опростените брейкдауни из целия албум (макар също да не предлагат нещо нечувано) пък се вклиняват толкова добре, че направо може да се зачуди човек как нещо толкова просто би предизвикало зловещ мош. Но доколкото разбрах - може.
        Това, което можем да кажем като обощение е, че "Robots" е приятен за слушане, бързо минаващ (няма и половин час) албум, в който няма да откриете кой знае какви изненади, но който ще харесате, ако и по принцип харесвате жанра. Ако пък никога не сте харесвали (но сте чували) транскор/пост-хардкор... е, няма да се зарибите и сега. Албумът е особено подходящ за слушане от по-млада аудитория, тъй като с подобни банди "се започва" на днешно време. Пък и текстовете са си малко ученически, въх...

Лигави -> нормални -> крещящи -> екстремни -> грухтящи. Ей това е вокално разнообразие!
Идеално вклиняващи се брейкдауни, солидни електронни подложки, разнообразие.
Чуедсна продукция, особено като за дебют.

Scarlett O'Hara, Woe Is Me, Dream On Dreamer, Asking Alexandria, AAS, ABFPB и др.