TODAY'S METAL

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore

        Има някои такива албуми, за които просто не знам какво да мисля. Не че нямам какво да кажа, но... дори не знам дали ги харесвам или не. Точно такъв е сегашния ми случай с "Awakening". Ще започна обаче по-отдалеч. След като точно преди 2 години на бял свят се появи "Witness", всички се скъсаха да го хвалят, обявявайки, че едва ли не Blessthefall са достигнали връхната точка в кариерата си и няма накъде по-нагоре. Аз обаче си имах едно наум и си казвах, че на тая група и трябват още 1-2 стъпки, за да се покаже в пълния си блясък. Затова изчаках търпеливо 24 месеца.
        И така, ето я стъпка №1 - "Awakening". Развитието е налице. Вокалите (на Бю, Джаред и Ерик) са осезаемо по-добри от тези в предните два албума, китарната работа (на Ерик) е много по-изпипана, а кийбордите (изсвирени от клавириста на Underoath - Кристофър Дъдли) дават усещане за многопластовост, дълбочина и атмосфера. Звукът е изчистен, а мелодиите и хармониите веднага привличат вниманието. И въпреки това, докато слушах албума сигурно за 15-ти път, започнах да се питам - защо ми е така трудно да си спомня в коя песен какво ме чака и коя след коя идва? Затова чак на16-тия път започнах да усещам откъде идва проблема и да се убеждавам, че на BTF им трябва поне още една стъпка напред.
        "Awakening" явно просто си служи с кратотрайната памет. Не го казвам като някакъв научен факт и няма да ви обяснявам за някоя конспирация на звуковите вълни, но просто... този албум сякаш е направен точно така. Докато го слушам го харесвам страшно много. Едва ли не, все едно всеки път го слушам за пръв път. Това, предполагам, има своите добри страни, но със сигурност значи, че на този албум ми липсва разнообразие и запомнящи се структури. Почти всички песни залагат на доста подобни една на друга структури, като изключение правят тракове като "Promised Ones", "The Reign" и повече от 7-минутният епос "Meet Me at the Gates". Успокояващ е фактът, че това еднообразие не пречи на останалите песни да са добри сами по себе си. Даже ако трябваше да оценявам албума песен по песен, сигурно щях да го оценя много по-високо. Защото, както казах и по-горе, всички отделни елементи в албума са изключително добре изпипани, с изключение на структурирането. Един вид, скелетът куца. А когато един скелет куца, ако ще върху него да има много красиво тяло, всеки ще се чуди "Абе, кво не е наред с тоя/тая?" и няма да знае дали харесва видяното или не. Хм, баси умната мисъл, спирам с нея и ви оставям и вие да чуете и да кажете дали сте съгласни с мен или не.

Осезаемо усъвършенстване във всяко едно отношение.
За пореден път - великолепна продукция.
Допълнителните клавишни се вписват много добре в музиката на Blessthefall.
Някои наистина, ама наистина силни тракове.

Asking Alexandria, We Came As Romans, The Devil Wears Prada и др.