TODAY'S METAL

Стил......: Alternative Rock/Rapcore

        Алтърнатив рок, ню метъл, рапкор, щипка хардкор и пънк рок влияния - всички те се срещат и си пасват като парченца от пъзел в "The Takeover". Отговорникът за това се нарича Ейвъри Уотс. За него спокойно можем да кажем, че е повод за въздишка на хиляди жени и повод за завист на още повече хиляди мъже - току-що навършил 30, Ейвъри е атлетичен, води изключително здравословен начин на живот (без цигари и алкохол), занимава се с екстремни спортове и фитнес, пее, свири на китара, бас, барабани и пиано (и сам ги записва, миксира и мастерира) и обожава да чете. На всичкото отгоре днес издава и солов албум, пълен с почти час нов материал. Честно, бих му изпратил сестра си!
        Майтапът настрана. Нека надникнем зад обложката на "The Takeover". Първата асоциация, която ми дойде на акъла щом чух "A Cut Above" беше тази с Clawfinger. Така де... рапкор, тежки китари, електроника - някак неизбежно беше. Приликите с шведските му колеги обаче горе-долу се изчерпват с това. Имайки предвид, че Clawfinger е една от много малкото банди, успяваща да прави сполучлив и недосаден рапкор, бях много щастлив да чуя, че и още някой е овладял това изкуство. Повечето банди просто правят някакъв рап с малко рехави китарки, но не и Avery Watts. Пичът вади солиден китарен звук, страхотен ритъм, чудесни синт-елементи, запомнящи се мелодични припеви и разтърсващ (в английския има една готина дума, "thunderous", точно за такива описания), почти епичен саунд като цяло.
        Можем да кажем, че условно "The Takeover" е разделен на две часи. В случая, първите 10 трака в албума представляват здрав алтърнатив метъл/рапкор, като сред тях се вписват и истински хитовите "A Cut Above", "Our World" и "Enough", а последните 5 трака пък залагат на почти изчистен алт-рок, включващ дори пънк рок елементи. Именно сред тези 5 трака се намират и двете балади "Everyone" и "Home".
        Нека го кажем с думи прости - ЩЕ харесате "The Takeover", ако: по принцип харесвате рапкор; ако сте широко скроени в музикално отношение; ако обичате опростените, но здрави ритми и рифове; ако уважавате сполучливите one-man-bands; ако се чудите какво да слушате, докато сте във фитнес залата или тичате в парка; ако не сте съгласни с твърденията, че ню метълът е мъртъв и особено ако сте разочаровани от последните две изгъзици на Linkin Park. От друга страна, НЯМА да харесате албума, ако: смесицата на рок/метъл с рапиране някак не ви се връзва; ако очаквате гениални рифове и сола; ако мислите, че подобни банди рушат имиджа на метъла; ако и вие не знаете защо сте чели ревюто чак до този ред и ако се чудите защо изобщо сме писали за този албум.
        Дали ще го харесате или не - зависи изцяло от вас. Фактите обаче са си факти. А те са, че като за жанра, "The Takeover" е един наистина добър и направо епичен албум, който макар и да има своите недостатъци, слага в малкия си джоб огромен процент от стотиците мъждукащи и откровено неталантливи рапкор банди, които по някакви странни причини са станали известни. А като вземем предвид и факта, че Avery Watts е one-man-band, няма как да не вдигнем палци нагоре.

Откровени хитове като "A Cut Above", "Our World" и "Enough".
Един-единствен човек е записал, миксирал и мастерирал всичко в този албум!
Мелодичен, ритмичен, разтърсващ, енергичен албум.
Цял час материал.

Clawfinger, Linkin Park, Hed P.E., 745, Cypress Hill и др.