TODAY'S METAL

Стил......: Heavy Metal

        Ще се постарая да игнорирам желанието си да ви изнапиша камара информация за историята на тази легендарна японска банда, за нейните членове, за това кой, къде, с кого и колко е свирил и вместо това ще опитам да насоча вниманието ви, независимо и (почти) необременено от каквото и да е, към този албум, отдалеч. Вземето го, пуснете го и без очаквания го изслушайте. Нищо по-хубаво от това - чиста наслада. И понеже личният ми афинитет към банди с подобна локация трудно се удържа, ще опитвам междувременно да пренебрегвам и него.
        Да обърнем внимание на началото. Толкова ударно и с такъв заряд - твърдо заявявам, отдавна не бях попадал на подобно. "The Sign" съвсем знаково заковава с голям пирон диска върху стената на най-видно място. Устремът, с който прелива музиката в последващите песни, не губи и капка от набраната скорост, а заразата от "Contagious" напълно успява да обхване по-нататъшното съдържание. Непосредствено с класическото звучене на албума като цяло, заявката за промяна и вмъкването на нова нишка и този път е налице. Anthem винаги са го правили, не пропускат и сега. 14 пълнокръвни албума зад гърба им, плюс десетки други издания, чак от далечната 1981 до днес, перипетии, промени, нови съдби и една непоколебима воля за следващо и последващо вдъхване на нов живот - ето това е тази група. Дали причините се крият в нещо от гореспоменатото, или е просто въпрос и на талант - не знам, но тук слаби парчета няма. Дори и някои лично да ги намирам за перфектно преизсвирени стари, начинът, по който го правят, си заслужава. Еицо Сакамото за пореден път показава страхотни жанрово-гласови възможности (въпреки че Морикава e по известен), а на мекотата на гласа му биха завидяли доста от съвременните пауър/спийд вокалисти. Е, хайде, ще спомена и Наото Шибата в ролята на майката, бащата, мозъкът и душата, възкресяващи Anthem, винаги когато се е налагало. Но да се върнем към музиката.
    Освен вече споменатото, в "Heraldic Device" ще откриете типичните 80-тарски настроени и лъхащи на Rainbow/Scorpions композиции като "Blind Alley", "In the Dead of the Night" и "Remains". Те допълват общата картина и сглобяват пъзел от пета степен трудност с елементи на размисъл... след второто прослушване. Така де, яко е.
        Накрая ще кажа само още едно нещо. Групи като Anthem има много, малко са успяващите да привличат вниманието към себе си, което би трябвало да означава, че смисъл от упоритост винаги има. А ако още се чудите за какво говоря с толкова ентусиазъм - вижте и чуйте сами!

Класическият метъл е жив!!!
Хъс, настроение и енергия, примесени с огромна доза желание!
Има голяма опасност да се зарибите по японския хеви/пауър метъл, ако чуете този албум.

Loudness, Galneryus, Earthshaker, Accept, Impellitteri, Rainbow и др.