TODAY'S METAL

Стил......: Heavy Metal

        Много приказки се изговориха и много противоречия настанаха в последните години около руските хеви метъл ветерани Ария. Преди близо десетилетие Валерий Кипелов си грабна багажа и създаде бандата Кипелов заедно с други свои колеги, напуснали Ария заедно с (и преди) него. Тогава зад микрофона в Ария застана Артур Михеев. И докато феновете още обсъждаха дали Артур може да замести Кипелов, дойде време и той да си тръгне. Вокалист на групата вече е Михаил Житняков, с който Ария (и най-вече китариста и мастърмайнд Владимир Холстинин) се надяват да върнат старата слава на групата.
        И сякаш "Феникс" (да не изпадаме в излишни творчески излияния по темата за възкръсването от пепелта) наистина се опитва да постигне точно това. Гласът на Житняков е доста сходен с този на Кипелов, а самото звучене на целия албум напомня именно на Ария от 90-те. Това звучене се усеща особено силно в китарния саунд и в барабаните, които звучат доста директно, автентично, акустично и... "живо". Още с откриващата и доста силна "Чёрный Квадрат" ще усетите сами всичко това, както и защо Ария са известни под псевдонима "Руските Мейдън". Следващата "Равновесие Сил" (която странно ми напомни за Dream Evil) подкрепя силното начало с една идея повече тежест, а "История Одного Убийцы" изненадва със смяна на темпото от бавно към бързо някъде в средата си. Проблемът й е, че това спокойно можеха да бъдат две напълно отделни 3-минутни песни, а не една 6-минутна, ама карай.
        Нататък обаче нещата почват лека-полека да се забавят и затлачват с убийствено дълги и излишни разтягания на песните. С това не визирам иначе чудесната китарна работа и сола на Владимир Холстинин, а по-скоро неуспешният опит за създаване на епично чувство в албума. Така например "Чёрная Легенда" и "Аттила" се разпростират до 8-минутни дължини, а дори не толкова дълги тракове като "Симфония Огня", "Дальний Свет" и "Реквием" са напълно способни да ви изморят и да ви накарат да натиснете "SKIP" преждевременно, благодарение на наистина досадното си бавно до средно темпо. Изключение правят "Бои Без Правил" и донякъде заглавната "Феникс", които са се получили доста добре въпреки времетраенето си от близо 7 минути всяка. Всъщност, смея дори да твърдя, че "Бои Без Правил" е една от най-добрите песни в албума, редом с "Чёрный Квадрат" и "Равновесие Сил". Именно в такива песни е и силата на Ария - динамични, нахъсани, запеваеми, грабващи вниманието, интересни и сякаш казващи ни "Ето така правим хеви метъл в Русия!!!".
        Да кажем обаче и няколко кратки думи за новия вокалист на бандата - Михаил Житняков. Доскоро почти напълно неизвестен, Миша привлече огромно внимание върху себе си с преминаването си в Ария. Напук на всички "неверници" обаче, Житняков го извади голям и го плясна на масата с пълна сила (говоря за гласа, да не се обърка някой). Въпреки малкото време за сработване и изучаване на чисто новия материал, Миша се е справил повече от добре със задачите си зад микрофона, макар и определено да му личи, че все още не е в "свои води" и не се е отпуснал напълно в ролята си на фронтмен на най-популярната руска хеви метъл банда.
        Изобщо, "Феникс" си има своите силни страни и те не са малко. Музикално и композиционно трудно бихме могли да му намерим много пасиви. Холстинин свири като лъв, Удалов знае как да накара барабаните да галопират, а Житняков дава изцяло нов живот на звученето на Ария изобщо. Въпреки това обаче в албума има песни и отделни пасажи, които чисто и просто са свирепо скучни и само най-върлите ценители на Ария ще ги харесат такива, каквито са. Е, аз също се имам за фен на Ария - все пак групата е истинска класика в жанра и безспорно има огромно влияние върху цялата руска метъл сцена. Но както преди години казах за "Армагеддон", така ще кажа и сега - истината за тази група се крие в динамиката. Когато тя липсва, нещата не стоят никак добре. И фениксът май е леко прегорял...

Житняков се вписва добре, макар споровете на тая тема надали някога ще спрат.
Добре изсвирен и учудващо добре звучащ албум, носещ духа на 90-те.
Някои наистина силни песни.

Кипелов, Мастер, Iron Maiden, Dream Evil и др.