Държава...: САЩ
Лейбъл....: Dirthouse Records
Отнема....: ~42 минути
www.facebook.com/waynestatic
www.facebook.com/waynestatic
Колкото и голям почитател да съм на музиката, която Static-X ни даваха през годините, някак все още не мога да намеря голям смисъл в този солов албум на Уейн Статик. Вярно, че напоследък целият саунд на Static-X отиваше точно в тази посока и от тая гледна точка е хубаво Уейн да си "начеше крастата" и да издаде каквото има да издава в този му соло-кариерен вид.
Лошото в случая е, че всички песни в "Pighammer" (както по принцип трябваше да се нарича този му проект) си приличат ужасно много една с друга. Всички до една звучат като саундтрак на футуристична игра, в което принципно няма нищо лошо, но все пак няма как да не отбележим липсата на разнообразие на елементи в тях. Отново до болка познатите ни китари и отново гласът на Уейн, само че този път "подкрепени" от зле нарисувани механични барабани и добре наложени електроники. Честно, барабаните в този албум са огромен минус. Лелинчо ми Енгибар щеше да ги нарисува по-добре. Китарите също не би трябвало да дават особен повод за гордост на Уейн, тъй като целия албум се крепи на около два акорда. Виж, синт-семплите идват много добре и именно те дават готината атмосфера а ла "футуристична игра", за която споменах по-горе.
Опростеността, липсата на дълбочина и липсата на многопластовост, колкото и лошо впечатление да ми направиха, все пак ми оставиха и чувството, че слушам индъстриъл албум от средата на 90-те, а в това определено се крие някаква романтика. Може би именно фенове на жанра от този му период биха оценили "Pighammer" по достойнство. Пък и да си призная, трудно мога да си изкривя душата и да не покуфея искрено на песни като "Around the Turn", "Assasins of Youth" и "Chrome Nation". Всъщност, вече покуфях.
В крайна сметка надали Уейн е целял да прави guitar virtuoso албум като другите си колеги китаристи, пък и надали феновете на Static-X ще имат нещо против малко подобен материал, особено имайки предвид, че повечето песни в "Pighammer" звучат като b-sides на Static-X. Именно затова и казах горе, че не виждам голям смисъл от този албум. Затова нека просто бъдем реалисти - "Pighammer" не е лош, ще се хареса много на по-старите индъстриъл фенове, но не заслужава и кой знае какви хвалби, след като спокойно можеше да бъде издаден и под името "Static-X: B-sides & Rarities". E, в никакъв случай няма да съжалявате, ако го чуете, но... не очаквайте и чудеса.
Лошото в случая е, че всички песни в "Pighammer" (както по принцип трябваше да се нарича този му проект) си приличат ужасно много една с друга. Всички до една звучат като саундтрак на футуристична игра, в което принципно няма нищо лошо, но все пак няма как да не отбележим липсата на разнообразие на елементи в тях. Отново до болка познатите ни китари и отново гласът на Уейн, само че този път "подкрепени" от зле нарисувани механични барабани и добре наложени електроники. Честно, барабаните в този албум са огромен минус. Лелинчо ми Енгибар щеше да ги нарисува по-добре. Китарите също не би трябвало да дават особен повод за гордост на Уейн, тъй като целия албум се крепи на около два акорда. Виж, синт-семплите идват много добре и именно те дават готината атмосфера а ла "футуристична игра", за която споменах по-горе.
Опростеността, липсата на дълбочина и липсата на многопластовост, колкото и лошо впечатление да ми направиха, все пак ми оставиха и чувството, че слушам индъстриъл албум от средата на 90-те, а в това определено се крие някаква романтика. Може би именно фенове на жанра от този му период биха оценили "Pighammer" по достойнство. Пък и да си призная, трудно мога да си изкривя душата и да не покуфея искрено на песни като "Around the Turn", "Assasins of Youth" и "Chrome Nation". Всъщност, вече покуфях.
В крайна сметка надали Уейн е целял да прави guitar virtuoso албум като другите си колеги китаристи, пък и надали феновете на Static-X ще имат нещо против малко подобен материал, особено имайки предвид, че повечето песни в "Pighammer" звучат като b-sides на Static-X. Именно затова и казах горе, че не виждам голям смисъл от този албум. Затова нека просто бъдем реалисти - "Pighammer" не е лош, ще се хареса много на по-старите индъстриъл фенове, но не заслужава и кой знае какви хвалби, след като спокойно можеше да бъде издаден и под името "Static-X: B-sides & Rarities". E, в никакъв случай няма да съжалявате, ако го чуете, но... не очаквайте и чудеса.
+ + + + Плюсове.......:
Готина атмосфера и леко олд-скул звучене.
Няколко наистина здрави песни.
Предразполага към искрено куфеене.
Няколко наистина здрави песни.
Предразполага към искрено куфеене.
- - - - Минуси........:
Прекалено опростен, еднообразен и еднопосочен.
Липсват дълбочина и многопластовост.
Открояващо се слаби компютърни барабани.
Липсват дълбочина и многопластовост.
Открояващо се слаби компютърни барабани.
Подходящо за фенове на:
Static-X, Ministry, Mushroomhead, Dope, Powerman 5000 и др.
Автор: Undepth
-=6/10=-
0 Response for the "Wayne Static - 2011 - Pighammer"
Публикуване на коментар