TODAY'S METAL

Стил......: Black Metal

        Сигурно сте забелязали, че в този сайт не се правят много ревюта за албуми от най-екстремните жанрове. Затова нека почнем po-отдалеч. И така. Имало едно време BLACK... е, има го и днес. Има от онзи, който се комерсиализира, има и от другия - олд скуул, старата школа или както искате още го наречете. Многословието точно тук и точно за този албум никак не е подходящо, затова в няколко щриха ще опитам да акцентирам вниманието ви към една... позволете ми да я нарека класическа банда в жанра.
        Берген, Норвегия. Родилното отделение на толкова много black, че ако един ден някой се опита да боядиса града в нещо друго, би му отнело почти всичката боя на света. А ако сега започна да ви говоря за злоба, църкви, сатана, кръв, урина, студ и всевъзможни други теми, разпнати в минимум пет различни посоки, едва ли ще събудя какъвто и да е интерес. Бандата е досатъчно ъндърграунд, че да се налага някакво си ревю да я вади от там.
        Въпреки всички тези приказки и закостенялостта към този вид музика, ако дадете повече от едно ухо на aлбумa, бихте открили освен онуй от миналото (което вече споменахме), някои интересни нови взаимствания, които лично на мен не ми допадат особено, но за някой би било интересно, примерно след около 30 минути безмилостна китарна сеч, да чуе, ъъ... небрежно звучащо банджо?! Да, шокиращо е, затова казах, че и аз трудно го смилам. Но вдъхновение има навсякъде, дори в блатото, както се нарича едноименното парче "Myr". Друго, което бих отбелязал като интересно е преминаването от песен в песен - паузите сякаш нарочно ги няма или ако ги има, са в някакъв неразделен такт от време и първите тонове на всяка нова песен започват в неочаквания момент. Смяната на темпото от препускащо в галоп и обратно, без да се отразява на цялостна концепция пък е нещо, което доста ми се понарави, но към което ще трябва добре да се концетрирате, за да уловите. Всичко останало е чиста доза първокачествена продукция. Странно, но е факт, че съвсем отчетливо могат да бъда чути и други инструменти освен зъзнеща китара. Нещо нетипично за жанра, но в последните години предпочитано от повечето групи.
        Следователно, ако до тук не сте разбрали нещо кой знае какво за албума, ще ви се наложи при добро желание да го чуете (примерно, докато си пътувате в метрото, където ако при добро стечение на обстоятелствата изгасне и осветлението, ви гарантирам пълна наслада от преживяното). А когато тишината се настани в слушалките, бъдете готови...

Хубав, дори повече от хубав, класически black албум.
От началото е ясно – тук, днес, балади няма.

Obtained Enslavement, Marduk, Carpatian Forest, Watain и др.