TODAY'S METAL

Стил......: Folk Rock/Metal

        Имам чувството, че тази година ще ми е изключително трудно да открия фолк метъл албум, който да успее да ми се издигне в очите повече от "Sterneneisen" на In Extremo. Това все пак изобщо не ми пречи да продължавам да опитвам. Поредният ми опит този път е с чисто новия "Sturm Aufs Paradies" на небезизвестните Saltatio Mortis.
        Те обаче са допуснали грешката, която огромен процент от бандите, свирещи "средновековен фолк метъл" допускат, а именно - да оставят продукцията си рехава. В иначе благородния си опит да звучат възможно най-автентично, Saltatio Mortis напълно са изпуснали възможността да превърнат "Sturm Aufs Paradies" в истински убиец, убивайки го предварително със скромно звучаща продукция. Разбирам, че е трудно да се продуцира албум с пълен комплект инструменти, гайди, цигулки, хърди-гърди и всякакви още там фолк-инструменти, но какво пречеше китарите, басът и барабаните да се уплътнят и албумът да получи заслужената си мощ? Не ме разбирайте погрешно - откъм музика мога да се оплача много малко (за това после), но положението е такова, сякаш току-що сме си купили зверски яка китара и сме я пъхнали в усилвател за 15 кинта...
        Да оставим все пак продукцията настрани, защото съм сигурен, че мнозина ще харесат именно автентичното звучене на инструментите. Оттам нататък ни очаква близо час (с бонусите става близо 100 минути) висококачествен материал от наистина неуморните Saltatio Mortis. И въпреки че групата никога не е променяла кой-знае колко звученето си и поне мен никога не е успявала да ме изненада, песни като изключително свежата "Eulenspiegel", "Orpheues" и "Nach Jahr Und Tag" ми направиха изключително добро впечатление и силно ми се откроиха на фона на останалите песни в албума, които представляват абсолютно типичен "средновековен" фолк-рок/метъл с онова типично (и до болка познато) звучене на гайдата. В което като цяло няма нищо лошо, разбира се.
        Колкото и приятен и неангажиращ да е "Sturm Aufs Paradies" обаче, не мога да си изкривя душата и да ви кажа, че ще го запомните вовеки. Все повече и повече банди звучат по абсолютно същия начин и ако някоя от тях не започне да прави нещо по различен начин (както правят In Extremo), нито една не я чака фамозно бъдеще. Време е всички готини банди в жанра да разберат, че шибaните им гайди звучат по един и същи шибaн начин и ако ще гайдарите им да си зaврат ручилото до бeлите дробове, те пак ще си звучат по същия начин. А това по някое време (след 15-ина години) леко започва да омръзва. Затова е време Saltatio Mortis да се звемат в ръце и да направят нещо малко по-различно, излизайки от утъпканата си пътека, ако искат да изпъкнат над останалите си колеги. "Добър" вече не е достатъчно определение за един албум. А този е именно такъв - добър. Единица отгоре, само защото все още си пея "Orpheues".

Много приятен за слушане.
Каквото правят, го правят добре и доста професионално.
Няколко открояващи се трака.

In Extremo, Schelmish, Subway To Sally, Schandmaul и др.