Държава...: Германия
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: ~45 минути
www.facebook.com/nightingalesmusic
www.facebook.com/nightingalesmusic
Приятно е човек да види, че лейбъл като Lifeforce Records опитва да върне на преден план добрия стар 90-тарски мелодет, предлагайки ни албуми от групи като Nighrage, Omnium Gatherum и естествено, поводът да четете тази статия - отдавна познатите на феновете на жанра немци от Night In Gales, чиито нов албум "Five Scars" излиза официално в началото на ноември.
Нека започнем с това, че този албум ще се услади на професионалните критици. В общи линии, човек трудно може да намери за какво да се хване, за да не го оцени високо. "Five Scars" е първият албум на груапта от 10 години насам и съдържа в себе си всички елементи, които направиха Night In Gales успешна банда през годините - техниката, мелодичността и разбира се, онова типично шведско олд-скул мелодет звучене и структуриране. Добавени са и немалко чисти вокали, но не в нашумелия в последно време поп-стил. Странното при тези чисти вокали обаче е (колкото и да са малко), че звучат като отделно добавени в общия микс и са приглушени до голяма степен, особено в песни като "Life Denied". Също така не можем да не забележим и че през цялото време от тях се чува едно странно ехо, което може и да звучи добре в най-мелодичната песен в албума "Days of the Mute", но не и в другите тракове. Накрая някак... остава чувството, че на Night In Gales или не им отиват чистите вокали, или не знаят как да ги използват пълноценно.
Ако оставим вокалите настрана обаче, вече става крайно трудно да се оплачем. Китарите и ударните са изсвирени изключително професионално, сменят постоянно темпото и даже си мисля, че ако погледнем нотния лист на Йенс и Франк Бастен дори за една песен, ще се изпотим 100 пъти, докато го разберем. Звученето на барабаните пък неведнъж ми напомни за Bloodbath по някаква незнайна причина, но след като си "прочетох урока" разбрах, че не съм се лъгал, просто защото продуцент на албума е Дан Суоно (Edge of Sanity, Bloodbath и други).
За добро или зло обаче, тук рядко гледаме на албумите като професионални критици, а по-скоро като фенове. А именно като такъв и като човек, който обожава мелодичния дет метъл, не мога да кажа, че "Five Scars" ще направи огромен пробив в сърцата на феновете. Със сигурност ще се хареса и на другите почитатели на добрия стар мелодет, но уви, трудно ще ги изненада. В крайна сметка - албумът е солиден, силен и много музикантски и ако беше издаден преди около 10 години, вероятно днес Night In Gales щяха да служат за пример и сравнение как се прави мелодет по учебник. Но според най-обикновеното ми фенско субективно мнение - нещо просто му липсва, за да се превърне в масов (и касов) хит.
Нека започнем с това, че този албум ще се услади на професионалните критици. В общи линии, човек трудно може да намери за какво да се хване, за да не го оцени високо. "Five Scars" е първият албум на груапта от 10 години насам и съдържа в себе си всички елементи, които направиха Night In Gales успешна банда през годините - техниката, мелодичността и разбира се, онова типично шведско олд-скул мелодет звучене и структуриране. Добавени са и немалко чисти вокали, но не в нашумелия в последно време поп-стил. Странното при тези чисти вокали обаче е (колкото и да са малко), че звучат като отделно добавени в общия микс и са приглушени до голяма степен, особено в песни като "Life Denied". Също така не можем да не забележим и че през цялото време от тях се чува едно странно ехо, което може и да звучи добре в най-мелодичната песен в албума "Days of the Mute", но не и в другите тракове. Накрая някак... остава чувството, че на Night In Gales или не им отиват чистите вокали, или не знаят как да ги използват пълноценно.
Ако оставим вокалите настрана обаче, вече става крайно трудно да се оплачем. Китарите и ударните са изсвирени изключително професионално, сменят постоянно темпото и даже си мисля, че ако погледнем нотния лист на Йенс и Франк Бастен дори за една песен, ще се изпотим 100 пъти, докато го разберем. Звученето на барабаните пък неведнъж ми напомни за Bloodbath по някаква незнайна причина, но след като си "прочетох урока" разбрах, че не съм се лъгал, просто защото продуцент на албума е Дан Суоно (Edge of Sanity, Bloodbath и други).
За добро или зло обаче, тук рядко гледаме на албумите като професионални критици, а по-скоро като фенове. А именно като такъв и като човек, който обожава мелодичния дет метъл, не мога да кажа, че "Five Scars" ще направи огромен пробив в сърцата на феновете. Със сигурност ще се хареса и на другите почитатели на добрия стар мелодет, но уви, трудно ще ги изненада. В крайна сметка - албумът е солиден, силен и много музикантски и ако беше издаден преди около 10 години, вероятно днес Night In Gales щяха да служат за пример и сравнение как се прави мелодет по учебник. Но според най-обикновеното ми фенско субективно мнение - нещо просто му липсва, за да се превърне в масов (и касов) хит.
+ + + + Плюсове.......:
Мелодет като по учебник.
Честа смяна на темпото, китарна техника, солиден звук.
Открояващо се страхотни песни като "Days of the Mute" и "Whiteout".
Честа смяна на темпото, китарна техника, солиден звук.
Открояващо се страхотни песни като "Days of the Mute" и "Whiteout".
- - - - Минуси........:
Липсва му... как да го кажа... американците му викат "the IT factor".
Подходящо за фенове на:
Nightrage, At the Gates, Duskfall, Immortal Souls и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
0 Response for the "Night In Gales - 2011 - Five Scars"
Публикуване на коментар