TODAY'S METAL

Стил......: Groove/Thrash Metal

        Никога не съм смеел да се нарека голям фен на Machine Head, което обаче никога не ми е пречело да слушам с интерес всеки техен нов албум, както и да признавам огромния им принос към съвременната метъл сцена. С "Into the Locust" обаче Machine Head направо ме събориха от лежанката! "Unto the Locust" е може би най-амбициозния продукт, който Роб Флин и компания някога са правили! Ще се опитам възможно най-накратко да ви обясня защо този албум е наистина толкова силен, колкото всички ви казват.
        Първо - структурирането на песните. Средната дължина от 7 минути на парче изглежда малко стряскаща на пръв поглед, а дори аз самия не обчиам дълги тракове, само че в случая Machine Head са изпълнили почти всяка секунда с качествено съдържание. Няма слаб или излишен риф, няма слабо соло, няма слаби вокали (екстремни или чисти). Изобщо, ако с тази си структура този албум беше издаден в началото на 90-те, днес щеше да е класика и орди от космати метълисти щяха да носят посивели тениски с тая зелена гад отпред. За щастие обаче пичовете не са се опитвали да бъдат "зли и олд-скул", нито да вадят нарочно някакъв насран звук (както доста банди правят, за да са "old school"), за което им поднасям искрените си адмирации.
        Второ - разнообразието. В този албум не можем да говорим просто за груув/траш метъл. В него има нещо много повече. "I Am Hell" си е чиста проба здрав траш със злокобни режещи рифове, "This Is the End" (най-добрата песен в албума според мен) предлага страхотен и запомнящ се модерен мелодет и има невероятна интродукция, "Darkness Within" ни се явява и ни изумява под формата на алтърнатив метъл, "Who We Are" ни посреща и изпраща с детски хор и така нататък и така нататък...
        И трето - текстовете. Никога не съм бил и от хората, които обръщат кой знае какво внимание на текстовете, тъй като често не споделям философските възгледи на повечето метъл банди, но текстовете в "Unto the Locust" просто са изключително силни. Апогеят на лирическия гений се явява гореспоменатата "Darkness Within", чийто припев с удоволствие бих ви цитирал, но с още по-голямо удоволствие ще ви оставя да чуете сами.
        Моят съвет - купете си този албум, защото ще сте сигурни, че трудно изкараните ви пари ще отидат за един наистина качествен метъл продукт. Пък знае ли човек - един ден в близкото бъдеще е напълно възможно и за него ще се говори като за класика.

Перфектно структуриран, идеално изсвирен и чудесно продуциран.
Разнообразен и невтръсващ след второто слушане.
Открояващо се силни текстове и вокали от Роб.

Chimaira, Devildriver, Trivium, Lamb of God, Fear Factory и др.