Държава...: Германия
Лейбъл....: Eigenproduktion
Отнема....: ~42 минути
www.myspace.com/knorkator
www.myspace.com/knorkator
Knorkator прекратиха съществуването си през 2008-ма година, тъй като техния вокалист/клавирист Алф реши да се премести за постоянно в Япония заедно със семейството си. Не знам какво точно е станало, за да реши да се завърне в родната Германия (макар да предполагам, че земетресението има нещо общо), но няма как да се оплача от това му решение, защото Knorkator отново са на сцената!
Малко след като избиха всякаква риба на WOA 2011, тримата лудаци издават и поредния си студиен албум. Като почти истеричен фен на Knorkator го изслушах сигурно 10 пъти още в деня, в който се появи на пазара, а го слушам дори и в момента. И колкото и да съм доволен от самия факт, че "Es Werde Nicht" изобщо съществува, ми стана малко криво след първата половина на албума. Явно поради малкото време, с което са разполагали, пичовете са наблъскали половината албум с тракове, които вече сме чували под някаква форма в последните 4 години, но не са били издавани официално в албум или дори EP. Не съм се ровил специално, за да разбера дали няма и още стари песни, които просто не съм чувал, но тракове като "Faster Harder Scooter", "Kidnerlied", "Bleib Stehn" и кавъра "Geboren" се въртяха във виртуалното пространство още от предния им албум насам. За щастие, другата половина от албума е пълна с чисто нов материал. Той пък от своя страна е доста... странен. В смисъл - странен дори за Knorkator, защото те и по принцип са си странни.
Откриващата "Du Nich" е типична за тях, доста забавна и тежка песен, която просто казано "кърти", макар и подозрително много да прилича на "Alter Mann" от предния им албум. Последващата я "Nö", а и закриващата "Sofort" ни карат пък да се замислим защо Stumpen (вокали) още не са го прибрали учтивите хора с бели престилки, но изненадата идва от друго място. От "Arschgesicht". "Arsch" е гъз, "gesicht" е лице, сещайте се какво е посланието. Притеснителното обаче е, че я пее малко дете (както и "Kidnerlied", между другото). Но както и да е. Друга песен, която ме стъписа беше "Ain't Nobody". Не очаквах изобщо да чуя песен на английски, най-малко пък сериозна и под формата на балада. Признавам, справили са се невероятно - Алф вади неподозирано добър глас и тембър, Stumpen също разгъва огромния си гласов диапазон, но все пак някак... уау, точно това не го очаквах от Knorkator.
Затова нека приемем, че Knorkator този път са направили нещо по-различно, не толкова тежко, с доста по-малко електронни елементи, без екстремни тракове, с осезаемо по-ниско темпо и изобщо - не толкова типично за тях. "Es Werde Nicht" определено няма да се превърне в любимия албум на който и да е фен на Knorkator, но според мен е по-добре да се раздваме, че изобщо го има и че групата се завърна от пепелта и ни дава надежди за бъдещето. По-добре е от нищо, нали?
Малко след като избиха всякаква риба на WOA 2011, тримата лудаци издават и поредния си студиен албум. Като почти истеричен фен на Knorkator го изслушах сигурно 10 пъти още в деня, в който се появи на пазара, а го слушам дори и в момента. И колкото и да съм доволен от самия факт, че "Es Werde Nicht" изобщо съществува, ми стана малко криво след първата половина на албума. Явно поради малкото време, с което са разполагали, пичовете са наблъскали половината албум с тракове, които вече сме чували под някаква форма в последните 4 години, но не са били издавани официално в албум или дори EP. Не съм се ровил специално, за да разбера дали няма и още стари песни, които просто не съм чувал, но тракове като "Faster Harder Scooter", "Kidnerlied", "Bleib Stehn" и кавъра "Geboren" се въртяха във виртуалното пространство още от предния им албум насам. За щастие, другата половина от албума е пълна с чисто нов материал. Той пък от своя страна е доста... странен. В смисъл - странен дори за Knorkator, защото те и по принцип са си странни.
Откриващата "Du Nich" е типична за тях, доста забавна и тежка песен, която просто казано "кърти", макар и подозрително много да прилича на "Alter Mann" от предния им албум. Последващата я "Nö", а и закриващата "Sofort" ни карат пък да се замислим защо Stumpen (вокали) още не са го прибрали учтивите хора с бели престилки, но изненадата идва от друго място. От "Arschgesicht". "Arsch" е гъз, "gesicht" е лице, сещайте се какво е посланието. Притеснителното обаче е, че я пее малко дете (както и "Kidnerlied", между другото). Но както и да е. Друга песен, която ме стъписа беше "Ain't Nobody". Не очаквах изобщо да чуя песен на английски, най-малко пък сериозна и под формата на балада. Признавам, справили са се невероятно - Алф вади неподозирано добър глас и тембър, Stumpen също разгъва огромния си гласов диапазон, но все пак някак... уау, точно това не го очаквах от Knorkator.
Затова нека приемем, че Knorkator този път са направили нещо по-различно, не толкова тежко, с доста по-малко електронни елементи, без екстремни тракове, с осезаемо по-ниско темпо и изобщо - не толкова типично за тях. "Es Werde Nicht" определено няма да се превърне в любимия албум на който и да е фен на Knorkator, но според мен е по-добре да се раздваме, че изобщо го има и че групата се завърна от пепелта и ни дава надежди за бъдещето. По-добре е от нищо, нали?
+ + + + Плюсове.......:
Knorkator are back!
Изненади, готин хумор, разнообразие и показване на неподозирани умения.
Няколко наистина разбиващи трака.
Изненади, готин хумор, разнообразие и показване на неподозирани умения.
Няколко наистина разбиващи трака.
- - - - Минуси........:
Половината албум е "събран" от стари песни.
Темпото доста куца в голяма част от времето.
Темпото доста куца в голяма част от времето.
Подходящо за фенове на:
JBO, Rammstein, Eisregen, Excrementory Grindfuckers и др.
Автор: Testset
-=6/10=-
Барабаниста е българин- Николай Гогов