TODAY'S METAL

Стил......: Alternative Rock

От години насам защитавам Evanescence пред останалите, които ги плюят със и без причина. Така де, ако погледнем реално на нещата, групата наистина не е лоша. Ейми Лий пее хубаво, та ако ще хейтърите да се насерат от яд. Музикантите, минали през бандата също не са били случайни, макар и да не показваха особено големи умения (особено във "Fallen", който бе съставен от кажи-речи един и същ насечен риф, повтарящ се във всяка песен) през годините. Пък това, че й се кефели разни депресирани wannabe-goth тийн-момиченца... поне мен не ме вълнува никак. Ако щат да ги слушат и хермафродити с 5 ръце и 3 бузи на задника - наистина, не ме вълнува и няма как да ми промени мнението.

Всичко хубаво, обаче ми се струва, че Evanescence тоя път не са си дали много зор и че 5 години по-късно, Ейми и компания трябваше да ни предложат нещо по-така. Вярно, че петте години минаха неусетно, но аз лично очаквах много повече. Феновете не заслужават посрещане с колебливата "What You Want" или песен със слабителен ефект като следващата "Made of Stone", която освен лазещ по нервите припев, има и един странен Korn-ски риф в себе си, чиято идея не успях да разбера напълно.

За щастие, след плашещо слабото начало, нещата нататък започват постепенно да стават добре. "The Change" е пример за песен, каквато феновете на групата би трябвало да получат като сингъл, "My Heart Is Broken" е абсолютно типичен за Evanescence трак, сякаш излязъл от "Fallen", но уви, намирисва на странно самокопиране, а "Erase This" и "My Heart Is Broken" удрят със силни симфо-партии. Естествено, не може да има и албум на Evanescence без пиано-ориентирани балади. "Lost In Paradise" е именно такава, но след като вече сме чули наистина въздействащи балади като "My Immortal" и "Hello", няма как да се впечатлим сериозно от нея. Следващ евентуален хит пък се очертава да бъде или запомнящата се "Sick", или "End of the Dream", която за мен е безспорно най-добрата песен в албума - с мощни рифове, страхотни клавишни/струнни партии за фон, че дори и своеобразен брейкдаун (тежко казано) към края. Последващата я "Oceans" от своя страна ни предлага може би най-добрата китарна работа в албума, а "Never Go Back" изненадва с по-високо темпо, тежки рифове, мощен бас и солидно метъл-звучене. Краят е отреден за втората балада в албума "Swimming Home", чийто електронен скелет можем да определим като нещо нетипично за групата, но поне аз нямам нищо против.

В края на краищата обаче, колкото и добре да са се справили Evanescence в този албум, не можем да отречем, че си тъпчат на едно място от страшно много време и колкото и подправки да слагат на претоплената супа, тя си остава претоплена супа. Темпото в почти всички тракове е едно и също, което е сериозен минус за общото звучене на албума, независимо дали песните са добри сами по себе си или не. Някои рифове пък сме ги чували вече в около 20 техни песни (особено този в "My Heart Is Broken"). Но все пак, много тудно можем да отречем достойнствата на този албум. Ейми пее по-добре от всякога, китарната работа изненадва с добри включвания и дори сола, клавишните и симфо-партии са адски удачни, а към звука забележки просто няма как да имаме. Затова ви препоръчвам да ударите 5-6 слушания на "Evanescence", за да видите, че "влиза добре", въпреки някои от проблемите в него.

Многопластов, добре продуциран и добре изравнен звуково албум.
Ейми наистина пее по-добре, с повече хъс и повече чувство от всякога.
Няколко много добри китарни включвания и страхотни симфо-партии.

Within Temptation, We Are The Fallen, Lacuna Coil, Linkin Park и др.