TODAY'S METAL

Стил......: Modern Metal

        Има нещо странно, трудно, но и специално в това да пиша за любимите си банди. А пък Dead By April е именно една от тях... но както и да е. Чувайки още първите акорди в "Incomparable", вече бях сигурен какво ме чака нататък и каква противоречивост ще се изсипе върху този албум. Огромна част от феновете и хейтърите бяха набедили "Incomparable" за прекалено лек и прекалено лигав още преди да са го чули (е, вярно, доста песни ги знаехме предварително, но все пак... не всички), така че очаквам това да е всеобщото мнение, бушуващо в интернет, с което всички ще се съгласят без много да мислят.
        Всъщност, донякъде и аз съм съгласен с това мнение. Но като човек, който от доста години е оставил настрана първичните си метъл-инстинкти, казващи му, че "щом нещо е леко, значи е гадно", успях да чуя този албум и да се израдвам на (почти) всяка секунда от него. Пък и нека си го кажем направо - Dead By April никога не са били особено тежка банда и няма как да очакваме от тях изведнъж да започнат да правят зловещ метълкор и да запеят за черва, злодеяния и социална политика. Промените в състава им също нямаше как да не се отразят леко на общото им звучене. Дори самият глас на новия "чист" вокалист Зандро Сантиаго е с някоя и друга идея по-"нежен" (не се сетих за по-подходяща дума) от този на Понтус Хьелм, който прекрати активната си дейност с групата, така че... не знам какво са очаквали тези, които са останали недоволни от "олекотяването".
        Като цяло, "Incomparable" си е един типичен Dead By April-ски албум и е напълно логичното продължение на едноименния им дебют. Откриващата "Dreaming" ни дава ясно да разберем, че групата няма никакво намерение да променя работещата формула, състояща се от гигантско количество електроника, тежки, насечени китарни рифове, свръх-мелодични припеви и разбира се - чудесната комбинация между екстремни (Джими Стримел) и чисти (този път - гореспоманият Зандро) вокали, която направи групата толкова известна по целия свят. В общи линии целият албум се води именно по тази формула - къде с малко повече екстремен натиск, къде с повече boy-band чувство... Една от песните ми направи специално впечатление в това отношение. "Crossroads". Чувайки тази песен (и никоя друга от албума), вероятно бих се съгласил с всички, които казват, че DBA са станали прекалено лигави. Защото, пичове, има една дума, която не можеш просто така да използваш в метъл песен. И тя е "girl". Особено когато тя е във фразата "We can be so much better, girl". Ето това вече ми дойде "too much boyband-ish", макар че след няколко слушания дори почнах да си пея песента... мамка му, потенциален хит е и тя... И това е само поредното доказателство, че формулата работи.
        Мога да ви кажа още много за всяка песен от албума - за мощта на сингъла "Within My Heart", за autotune-вокалите в "When You Wake Up", за ударната вълна, с която ме помете заглавната "Incomparable", за това как "Lost" адски прилича на "Losing You" и за какво ли още не, но това ревю вече стана достатъчно пре-дълго. Затова ще спомена само, че продукцията на Якоб Хелнер (продуцирал "Liebe Ist Fur Alle Da" на могъщите Rammstein) е на светлинни години пред 90% от всички останали продукции, които чух тази година и ще ви оставя сами да й се насладите в пълния й блясък.
        Това е то. "Incomparable" е една идея по-лек от предшественика си, но в никакъв случай по-слаб. Албумът неминуемо ще бъде хит, независимо какво казват "злите езици" (много интересно звучаща фраза, когато става дума за метъл фенове). С такава продукция и такъв огромен процент запяващи се и веднага запомнящи се песни е много лесно да се разбере защо DBA наистина са сензация за съвременната метъл сцена.

Слаби песни няма. За сметка на това обаче всеки трак се забива в мозъка моментално.
Невъобразимо добра продукция!
Формулата работи. А формулата е адски добра.

Sonic Syndicate, Amaranthe, Skillet, Abandon All Ships, BFMV и др.