TODAY'S METAL

Стил......: Melodic Death Metal

        С течение на времето и благодарение на многократните промени в състава на групата, Nightrage постепенно се превърнаха в мултинационален проект, базиран в Меката на мелодичния дет метъл - Гьотеборг, Швеция. Всъщност, единственият "оригинален" член на бандата, който остана в групата е китаристът (и мастърмайнд) Мариос Илиопулос. Той и неговите колеги в бандата спазиха традицията на всеки 2 години да се появява албум на Nightrage, за който да може дълго да се говори. В случая наистина би следвало да се говори дълго за "Insidious" (излизащ официално на 26.09), защото той е един своеобразен поклон пред мелодичния дет метъл от средата на 90-те години. Достатъчно за това би било само споменаването на бившия вокалист на Nightrage - Томас Линдберг (At the Gates, Lock Up), който участва в цели 3 от песните в албума. Но не само неговото участие допринася за това чувството, че слушаме "мелодет класика" - цялото звучене на "Insidious" е такова! Непрекъснато ми идваха асоциации с други банди от сорта на At the Gates, Dark Tranquility, ранните In Flames и Soilwork, което, надявам се, трябва добре да ви изяснява за колко "шведски" албум иде реч. Песни като "Sham Piety", Utmost End of Pain" и "Cloaked In Wolf Skin" (с две думи - почти всички в албума) ще доставят крайно удоволствие на всички фенове на класическия мелодет.
        Тук е мястото да обърна внимание и на страхотната китарна работа в "Insidious"! Това е елементът, който го издига с няколко класи нагоре! Жестоки, нахъсващи рифове и перчемо-отвяващи сола ще ви заливат през цялото време, за да бъде насладата ви наистина пълна. На техния фон обаче придобих чувството, че финландският вокалист Антони Хамалайнен (любимите ми фамилии са финските, завършващи на "лайнен", направо ми пълнят душата) така и не успява да блесне. Пичът пее по абсолютно един и същи начин в целия албум - куплети, припеви, бриджове - навсякъде едно и също крещене. Единственият му по бляскав му момент е може би в "Hush of Night", където гласът му се откроява на фона на включващите се неколкократно класически китари. За щастие, Антони получава помощ зад микрофона от гореспоменатия Томас Линдберг (макар че никога не съм намирал особен смисъл в гостуването на вокалисти, които пеят идентично на основния вокалист), Аполо Папатанасио (Firewind) и Том Инглънд (Evergrey). Последните двама добавят страхотни чисти вокали на няколко места, но уви, в прекалено малки количества. Други гости в албума са гръцкият китарен виртуоз Гъс Джи (Ozzy Osbourne, Firewind) и Янис Куцелинис, известен още като John K (то пък верно, с това име накъде) от Biomechanical.
        В крайна сметка, "Insidious" се е получил доста добре, въпреки че поне на мен ми се стори сравнително еднообразен и излишно удължен. Сигурен съм, че много колеги ще го оценят доста по-високо от мен. Прочетете и техните разсъждения за всеки случай.

Прекрасна китарна работа и много добро общо звучене.
Интригуващи гост-включвания от Томас Линдберг, Аполо Папатанасио и Том Инглънд.
Класически мелодет, какъвто мнозина се опитват, но малцина умеят да правят.

At the Gates, Dark Tranquility, In Flames, Arch Enemy, Arsis и др.