TODAY'S METAL

Стил......: Electro/Powerpop/Post-Hardcore

        Дотук бях с Breathe Carolina. Банда с потенциал, който вместо да бъде разгърнат, бе брутално стъпкан от самите й членове. Днес, вместо да можем да се насладим на една чудесна електро/пост-хардкор банда, на нас ни се налага да слушаме смърдящ диско-пауърпоп, жалък горе-долу колкото иначе убер-жалката диско-повръщня LMFAO. Просто очаквам всеки момент Кайл Ивън и Дейвид Шмит да се появят в новия си видеоклип с леопардови клинове и афро-прически. Най-лошото е, че въпреки иронията, с която го казвам, няма да се учудя това да се случи, особено имайки предвид умопомрачителни песни като "Last Night (Vegas)", каквито присъстват в този албум. Самата тази песен представя нещо средно между "Friday" на Ребека Блек, "Last Friday Night" на Кейти Пери и "Waka Waka" на Шакира (яка песен btw), но уви, без запяващия се потенциал на нито една от тези 3 песни. Но както и да е. Преди този трак все още имаше някакъв смисъл да слушам, защото де факто освен овехтяла диско електроника, от време на време чувах и по някой крясък и китари (макар да е трудно да се каже кое от двете беше по-немощно), а и дори успях да харесам "Blackout", която наистина се откроява със страшна сила пред всичко останало в "Hell Is What You Make It". След "Last Night (Vegas)" обаче, просто се молех този албум да свърши. Както гласи албумът - адът е какъвто си го направиш, а тази песен и последващите я такива просто ви напомнят какво пише над портите на ада - "надежда всяка тука оставете". Може би наистина Breathe Carolina трябваше да си кръстят албума така, за да се знае, че хем ни очаква някакъв ад, хем че надеждата за тая банда е напълно изгубена.
        Бих могъл да ви опиша поотделно колко е скапана всяка една от песните нататък и колко трудно, с колко пот и дори няколко сълзи съумях да изслушам този албум до края, но няма смисъл да мъча и вас. Освен скапани, песните в този албум са и еднообразни, жалки, скучни и наистина - учудващо безсмислени. Китара и крещене чух отново, чак в края на албума в "Lauren's Song", но вече беше късно, бях изморен, омаломощен и тъжен, че изгубих 47 минути да слушам това (сториха ми се като 3 часа) недоразумение. Даже вече се чудя дали този албум заслужава място тук, защото вече наистина ми е трудно да открия каквато и да било нотка на екстремна музика у Breathe Carolina. Не че преди бяха особено екстремни и не се лигавеха, но това тук си е чиста проба мъчение.
        Ако не искате и вие да се мъчите, изслушайте първите 3 песни от "Hell Is What You Make It" (първата е интро, няма да ви досади) и го спрете. Аз съм човек, обожаващ експериментите с електронна и тежка музика, но... повтарям - не се мъчете и вие! Естествено, ще се намерят и хора, които да харесат албума, но при наличието на фенове на скат-порното, вече нищо не може да ме учуди.

Първите 3 трака са напълно слушаеми, а "Blackout" е направо хит, макар и лигавичък.

Breathe Electric, I See Stars, LMFAO, Rebecca Black и др.