TODAY'S METAL

Стил......: Metalcore

Нещата при For The Fallen Dreams доста се объркаха в последно време. В групата идваха и си отиваха най-различни хора, докато накрая напусна и една от основните фигури в нея - Андрю Ткачик. Това несъмнено се отрази силно на "Back Burner". Не е нужно човек да е специалист, критик или дори да се е наслушал на заливащия ни отвсякъде метълкор, за да усети, че нещо в този албум не е наред и че нещо просто му липсва. Липсва най-вече индивидуалност. На днешната метълкор сцена изобщо не е достатъчно да си просто "добър", защото почти всички са "добри". Затова когато свириш в този стил се иска да покажеш нещо по-специално, нещо различно, а с "Back Burner" For The Fallen Dreams не успяват да предоставят това "нещо" на феновете си. Вместо това им дават един нелош албум, който "става", но нищо повече. Една от основните причини за това са чистите вокали. Не знам защо, но просто не стават. Звучат напълно неадекватно на фона на страхотните ниски крещящи вокали. Дали заради неумение, дали заради прибързаност, дали заради лоша продукция... не знам. Аз съм фен на точно този тип мелодичен метълкор с чисти вокали и точно затова очаквах от FTFD да ме зарадват с нещо добро в това отношение, но не би. Даже мога да кажа, че без чисти вокали този албум щеше да звучи доста по-добре (друг път няма как да ме чуете да казвам това). Сами може да чуете колко по-добре е положението без тях в "Let Go", която макар и да е един 3-минутен брейкдаун сама по себе си, пак е доста по-надъхваща и мощна от останалите песни в албума. И като стана дума за брейкдауни... и от тях мога да се оплача. Не че не обичам брейкдауни, не че FTFD са ги направили лошо, но формулата, по която ги правят ми е дотолкова болезнено позната, че преспокойно знаех точно какъв брейкдаун ме очаква още преди да съм го чул. Не на последно място, като голяма досада мога да отбележа влиянието на A Day To Remember. Обичам ADTR, но не обичам, когато някоя група започне да звучи досущ като тях на места. А в "Back Burner" тези места не са едно и две. В крайна сметка обаче, най-лесно е да се критикува, но ако който и да е от нас, скапаните "критици" (макар да не се имам за такъв) се постави за миг на мястото на момчетата от FTFD, ще разбере колко трудно им е било на тях да създадат дори това. С толкова проблеми и промени в състава и с толкова малко време за реакция, трябва направо да се радваме, че изобщо имаме възможността да чуем техен нов албум. Пък и колкото да го критикуваме, не можем да отречем и добрите му страни като страхотните крещящи вокали на Дилън Рихтер и добре продуцирания китарен звук. Затова нека просто заключим, че албумът не е лош сам по себе си, но далеч не блести на фона на модерната метълкор сцена. For The Fallen Dreams остава банда с безспорни умения, затова нека почакаме малко и да видим какво ще ни предложат, когато нямат толкова проблеми в състава.

Крещящите вокали на Дилън Рихтер просто размазват!
Нелош албум сам по себе си.

The Ghost Inside, A Day To Remember, As I Lay Dying и др.