TODAY'S METAL

Тази украинска банда издаде своето дебютно ЕР през 2009-та година, давайки надежди на феновете на украинската метъл сцена (и тази на целия бивш СССР), че на нея ще се появи нещо голямо и значимо. Тежки китари, огромни дози електроника, мелодичност, мъжки и женски вокали... звучи добре, нали? Уви, както много често се случва с бандите от бившия соц-блок, именно вокалите са на път да провалят все още едва прохождащата кариера на Хранители. Никита Терновский пак се "ядва", макар и неговото... ъ... крещене? Рев? Абе, не знам и  аз как да го нарека, но каквото и да е - не е от най-добрите. Еднообразно и насилено - не е това пътят, драги ми Никита. Но Никита е същински Кристиан Олвестам в сравнение с бек-вокалистката Валерия Финикопуло. Милата е с една идея по-разнообразна във вокалните си партии (и неоспоримо "апетитна" украинка), но това не й пречи да... пречи. Не виждам никакъв смисъл от нейното пеене, защото най-напред, изобщо не си пасва с това на Никита. Двамата си пеят нещо, всеки за себе си, надвикват се, Валерия включва autotune-a, после решава да пее сопрано и става една невъобразима каша, която просто звучи объркващо. Но както и да е. Нещата, като цяло, стоят най-добре в "Дверь за Грань", където въпреки свирепите опити на Валерия да ни спука тъпанчетата и да ни скъса нервите със своето "Ах ах ах ах ох ох ох", все пак получаваме шанса да се насладим на звученето на групата такова, каквото трябва да е. "Здесь Только Мы" е друга потенциално добра и дори зариябваща песен от албума (виж видео ТУК), която обаче отново е провалена от autotune-а на Валерия, благодарение на който припевът се е превърнал в една странна шумотевица. В края на албума с вокали и китарно соло се включват съответно Nookie от Слот и Lars от Эпидемия, показвайки ни как не би било лошо да звучат Хранители по принцип. Оставяйки настрана вокалите, "Силуэт" не е никак лош албумец. Музиката в него не е особено технична (не е и нужно), но доста мощна и добре "пипната" откъм звук. Китарите звучат повече от добре, а електрониката е винаги на точното място и често дава правилната насока на песните. Така че, нека си представим тази иначе приятна украинска банда без женски вокал (или най-добре с изцяло нови хора зад микрофоните) и да й дадем шанс, защото се съдържа изпечено тестено изделие от пшенично брашно в тях. Или иначе казано - има хляб в тая група.

Умопомрачително неуместни вокали от Валерия Финикопуло. Извинявай, мацка.
Личи си липсата на опит в композиционно отношение.
Иначе хубави песни се провалят от далеч не толкова хубави вокали.

Автор: Undepth